Епохални Времена        [wwww.epochtimes-bg.com]



ivo.bg 19.01.2009

Газ шлем затрива


Иво Инджев

Шлемник балкански? Голям член байкалски? Или пък беше нещо, пак голямо, ама друго-застраховка каско ли беше, или друг шлем, който ни предпазва от енергиен глад ? Абе нещо голямо беше. И се случи точно преди година.

Помни ли ти някой? А си струва. Имаме годишнина от епохалното посещение на Путин в София, за което руски медии писаха, че оставя следното впечатление: руската делегация май е дошла да си напазарува България. И, уви, не бяха много далеч от истината.

За България - не знам. Все пак не всички сме за продан. Но някои определено се полакомиха. Беше апогеят на скъпия руски нефт и газ. Милиардите от продажбите валяха в руската хазна като порой. И май съвсем бяха отнесли всякакво чувство за мярка сред господарите на лесните пари в Москва и събудиха лакомията на техните другари в София. Така се стигна до онова зрелище с посещението на Путин тук точно преди година, което приличаше на триумфално посрещане на римски император, заслужил овации за победата си над съседно племе.

Картинката днес обаче е колкото различна, толкова и поучителна за това как преминава „световната слава”. Руската икономика, зависима в огромна степен от конюнктурата на световната търговия със суровини ( нещо, типично по-скоро за т.н. трети свят) е сред най-жестоко разклатените от финансовата криза. Вече никой не брои колко пъти там затварят борсите, за да ограничат загубите и фалитите. Залаганията на наблюдателите са за срока, в рамките на който ще се изчерпат натрупаните в щастливите времена запаси в бюджета. Новините от този фронт в Москва са свързани с постоянното обезценяване на рублата, с катастрофалния спад на производството, с отрицателния ръст на доходите, бягството на инвеститорите с темпове и в мащаби, непознати дори на Наполеон на връщане от в Москва.

Ясно е, че в при тази нерадостна ситуация бедният български роднина не е първа грижа на Кремъл. Което обяснява защо така,точно както със слуги, се отнесоха с българските си другари. Изоставиха ги като безпризорни деца сами да лъжат, че били предупредени за задушаващата газова хватка, но, оставени без надзор, българските другари се оплетоха в първосигналното адвокатстване не руския престиж пред българската публика.

И ето че се разшета мравунякът. Цял свят видя как се отнесе с „братушките” си руският самодържец. Нямаше как това да остане скрито и от българите.

Първанов и Станишев изведнъж „откриха” колко лошо е да сме зависими от монополни доставки. Единият заговори,че и една гайка не сме завили от живково време насам в нова и алтернативна тръба, а другият ( о, чудо, невиждано) направо наруши табуто и се обърна към Гърция за внос на газ и така издаде най-голямата тайна: че през всичките години са ни лъгали за липсата на руска алтернатива.

Ако в България имаше свободни и едновременно с това – влиятелни медии, щяха да потърсят сметка за „големия шлем”, който по думите на Първанов бяхме постигнали с договорите, подписани с Путин точно преди година. И тук стигам до причината, поради която ви занимавам с припомнянето на известните факти. Нищо подобно, като търсенето на отговорност, няма да се случи. Задаването на неудобни въпроси е направо забранено. От осъзнаването на този абсурд ще трябва да започне възстановяването на обгазената ни демокрация.