Едно драматично заглавие ...

Evgeni Markov

Трябваше да измисля за последния си пост тук. Драматично – за да не бъде подминато съдържанието. Да не бъде подминато по много причини. Понеже е искрено, понеже е тъжно и понеже го пише 50 годишен чвек. Иначе казано – 50 годишното ми съдържание.

Слаби, зли , комерсиални – ние сме лош материал, от който се изгражда лошия ни живот. Колкото и да не харесвам ББ – той е прав и ще му се сърдят само лицемерите. Защото нашите слабости, злоби и интереси работят против самите нас в личен план. Срещу стремежа ни да бъдем хора. Да бъдем хора не по моето разбиране, а по разбирането на всеки един по отделно, индивидуално.

Не срещнах човек / за тези 50 години/ който явно да не прощава на себе си, който явно да съжалява и явно да обича. Артистите играят пред себе си авторска пиеса и си ръкопляскат от СНИЗХОЖДЕНИЕ. Лош автор, лощи артисти, лоша пиеса и снизходителни ръкопляскания на калпава публика. Това е животът ни.

Не всеки ден е празник, не всеки ден е РОЖДЕН. Нашето ежедневие е в прозата. Но празнична е подготовката за празника. Със завършването на една подготовка започва новата. Празници да искаш. Не търси премиери.

Моята утрешна премиера е утрешната ми адекватност на утрешната ситуация.

Време за подготовка – нула. Утре на премиерата е възможно да имам друго правителство, друга публика, или за огромна моя изненада – вчерашното статукво. На утрешната премиера публика ще бъде днешния скептицизъм, инерция и безхаберие. Ще живея кратко и няма да дочакам те да се уморят и омръзнат на себе си. Някои неща трябва да им кажа сега. И то не защото ще им свършат работа и ще им помогнат да оцеляват, а понеже НЯМА ВРЕМЕ. ВРЕМЕТО ВЕЧЕ НЕ Е НАШЕ. ТРЯБВА ДА СИ ВЪРНЕМ ВРЕМЕТО.

Отписал съм го тоя свят. Не ме интересува кой колко краде, колко е интересен и какъв му е рейтинга. Интересуват ме едениците – ония, редките, незабележимите, истински стойностните според Вселенската мъдрост хора. Хората без счетоводство за приходите, хората помагащи и мислещи без обезпечение. Хората които са стойностни безплатно. Каквито искаме да срещнем, но се страхуваме да бъдем.

Искам да подам ръка на човека – човеколюбец, на идеалиста склонен да не чака „нещо”. На съзнаващия, но и срамуващия се, че нищо човешко не му е чуждо.

Много човешки неща са грозни. И по-много са грозните човешки неща. Не може със смирение да твърдим, че нищо човешко не ни е чуждо, а да роптаем трябва срещу себе си че сме такива.

Ако усилията, които полагаме, за да променяме и критикуваме другите, бяхме положили за да критикуваме и разбираме себе си, щяхме да сме много по- напред. Ако вместо да се стараем и издигаме победата в култ, се стараехме да издигаме добротата / кой както я разбира /, светът щеше да е друг. Ако вместо да искаме да ни има, искахме да бъдем, половината от народните мъдрости щяха да са излишни и смешни.

Аз не уважавахме стремежа за надмогване на опонента, а стремежа да усъвършенстваме себе си... Стремежа да се приемаме и намираме в противоречията. Не победата, а рационализма.

Болен съм и си тръгвам от тука. Без съжаление, понеже красотата я бленуваме, но не се научихме да разпознаваме. Добротата и рационализма също. Не разбрахме че да си полезен егоистично за себе си, означава да си вреден за всички останали – значи враг на всички останали. И така изправяме срещу себе си човечеството. Ставаме самотни и противни на света, а плачем за близост. Живи нещастници на които ежедневието е война. Съюзите ни се израждат в котерии, а плановете в конспирации. Победите ни са собсвени, персонални загуби. Маскирани с некой лев и нарастваща несигурност. Помислял ли е някой преди 20 години да слага детектор за оръжие в съдебната палата??? А?

Щом там има такъв детектор, за какво правосъдие говорим. Когато правосъдието се страхува, какво да кажем за престъпността??? Щом държавата няма граждани, които да защитят парламента от вандали, на платената полиция ли ще разчитаме? Щом властта е източник на богатство, а богатството на власт, защо очакваме ред законност и справедливост. А? А? А?

АТАКА, СОЦИАЛИЗЪМ И СИМЕОН, са заменили чест, доблест и труд. Дори ги пиша с малки букви.

Искам си държавата и свободата! От кого ли? - От ТЕБ –ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК.

ВИЖ КОЛКО СИ Е ИЗРОДИЛ, ЧЕ ДА МИ ГИ ОТНЕМЕШ....