“Сън” в зимна нощ

Иво Инджев

И на Запад, естествено, се опитват да крият информация. Ако мине. Но разликата с нас, с Изтока, е че номерът минава доста по-трудно (нещо като при правораздаването - и на Запад има престъпност, някъде и по-голяма, но нейното озаптяване е несравнимо по-ефективно).

И кой разкри унизителната за достойнството на двете водещи армии в Западна Европа военна тайна за сблъсъка между подводници с флаговете на Великобритания и Франция?

Един вестник. Казва се „Сън”. И е жълт. Получава се малко като в Yellow submarine („Жълтата подводница”). В смисъл, че тази знаменита песен на още по-знаменитите „Бийтълс” всъщност по своя подтекст (в текста) е алюзия за нещо лековато, за веселба под въздействието на едни стимуланти.

Само развинтеното въображение, на пръв поглед, може да сътвори картината на сблъсък между подводници в гигантския океан, че и отгоре на всичко да се окажат братовчеди от НАТО. Но това се е случило. И е интересно да се види какво се случва след случката. „На втори поглед”.

Радиация при сблъсъка, за щастие, не е изтекла. Информация обаче - да. И гайгеровите броячи на един таблоид са я уловили, което само по себе си нямаше да е толкова сензационно - на сензационните вестници работата им е да ловят сензации.

Сензация за нас е фактът, че такава афера, неимоверно болезнена за самолюбието на правителствата на двете бивши най-големи европейски колониални империи, коленичи пред Н.В. Пресата. Пък била тя и жълта.

У нас ако си журналист и се сблъскаш с Н.В. Държавата (например в лицето на нейното олицетворение Н.В. г-н Президента), потъваш. И не задаваш повече въпроси. Обявяват те за жълт, удрят ти черния печат и започваш да си говориш сам (в личен блог, например).

Там, в средите на властта важи правилото „преклонена главица остра преса не я гилотинира”. Или поне не веднага. Защото властта има респект от пресата и се бори за (оцеляването си и за) легитимността си в схватка, която обществото припознава като полезна за демокрацията.

Пак на „пръв поглед”, нещо подобно вече се е случвало и на Изток - в Русия. През август 2000 г., когато потъна подводницата „Курск”, властите също така се надяваха да не се разчуе. Но се разчу - не благодарение на пресата, а пресата от сигнали, дошли от Запад.

Путин се кри два дни от все още доста волната по инерция от времето на временната свобода (от кратката ера преди Путин) руска преса. Накрая му се наложи да бъде изчоплен от курортната вила, като охлюв от къщурката му.

Да не сравняваме двата случая по несравними показатели, защо ужасът при катастрофата с „Курск” беше далеч от случката с двете „братовчедски” подводните на Великобритания и Франция. Онова, което искам да кажа, е свързано с последиците за свободното слово.

Трагедията с руската подводница, довела до смъртта на нейния екипаж, стана повод за разправата със сводното слово в Русия. Вбесен от основателните критики на журналистите за поведението му на безчувствен автократ, принуден от общественото мнение да изплува и да вземе отношения по драмата, Путин предприе фронтална атака срещу свободата на медиите в Русия именно след и по повод на онези трагични събития. Започна я през септември 2000 г.

Кампанията му се увенча с голям успех. Възползвайки се от поройния дъжд от петродолари, с чиято помощ задави критиците, Кремъл си купи задоволството на широките маси. Но този пирог беше изяден. Вече се дочува възмутеното къркорене на руските стомаси срещу централната власт, която е стъписана пред рязката смяна на сезоните, довела до валутна суша, обезценяване на рублата, катастрофа на руските борси и още по-нерадостни прогнози за икономиката в обозримо бъдеще.

Оказа се, че, уличен в първородния грях на управника по време на (нещо като) демокрация (какъвто е бездушието към страданието на народа, като да отидеш на лов във време, когато би трябвало да обявиш национален траур) автократът Путин извлече автократичната си полза от ситуацията с потъналата подводница „Курск” преди близо 9 години. Той смачка независимостта на медиите.

Точно обратното се случва при сблъсъка между подводниците на две водещи западни демокрации (и на разделените по нейните закони институции): свободното слово със сигурност бележи победа.

Сега да се потопим за момент в нашата локва, в която гъмжи от катастрофи. Те са всякакви: екологични, имиджови, демографски, социални, политически, правни. Престижът на виновниците би трябвало да катастрофира или поне да се потопи малко в блатото от рейтинги. Но си плува гордо като …да не казвам какво (защото може да шокира обонянието Ви).

И защо е така? Много просто. Защото тук е като на Изток, а не като на Запад.