Пак ли загриженост? Е, нямаше нужда

Първанов подкрепи МВР за безконтролното следене в интернет

Дневник

Подписвайки "с особено мнение" указ за обнародването на Закона за електронните съобщения, предизвикал бурни спорове в парламента и в медиите, президентът Първанов даде да се разбере, че всъщност не харесва това, което е подписал.

И че на практика е поддръжник на вътрешния министър Миков вероятно в единственото му амбициозно желание на този пост - да има безконтролен достъп до частното общуване на хората в мрежата.

Първанов не харесал и "разширените правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията, които ще дадат възможност на комисията да издава аналогови лицензи по своя преценка", но кой знае защо не пожела да върне закона.

Той можеше да наложи вето, за чиято безсмисленост конституцията също се е погрижила, но поне би означавало заемане на позиция "малко в повечко", нищо, че от нея пак не би последвало нищо.

Но и да занимаваш публиката само със съждения по принцип, изречени просто за да кажеш нещо, има по-скоро обратен ефект.

Когато основният закон ти е дал право да ползваш цял куп висши държавни привилегии, а да имаш отговорност само дали да говориш, или да мълчиш, вероятно е по-добре по-често да прибягваш към второто.

Като се знае кой какви ги върши в безконтролните и по никакъв начин неразделени институции на властта, тази словесна загриженост за обществения интерес е в най-приемливия й вариант - доста комична.