Румънската бариера

Николай Флоров

България днес минава за свободна страна, но дори и да не е, поне има шанса да бъде такава. Имат ли си представа българите колко дължат на самото физическо присъствие на Румъния за факта, че изобщо имат държава?

В така наречения Варшавски пакт България беше единствената страна без обща граница със Съветския съюз – разделяше ги Румъния. Това съвсем не е било най-доброто за далечните планове на Съветска Русия.

Нейната мечта преди Втората световна война (и тя се е готвела за това) е била да си присвои България и Сърбия, а това е означавало да прегази Румъния. Това не стана, но отново заради Румъния след войната България се превърна в отвъдморска колония на Русия с предопределена  форма на сервилна държавност.

На фона на войнствената антиколониална пропаганда на Съветския съюз в целия свят, само срамът от международна излагация е бил причината България да остане държава, макар и в състояние на зародиш.

Страхът от международно унижение е била и главната причина съветска Русия да не приеме горещото предложение на Тодор Живков за «сливане на кръвоносните системи на двете страни».

Цар Борис очевидно добре е познавал имперските апетити на СССР, когато не е поискал да вземе предлаганата от руснаците Северна Добруджа, пак за да е по-далече от горещото дихание на руската мечка. А това е било възможно, защото Румъния е била помежду им.

Въпреки етническата близост между България и Румъния още от тракийски времена (даките са тракийци), руските чувства към Румъния често избиват в неприязън, и дори в презрение и ненавист, издаващи нейната безпомощност да я заобиколи, за да се настани в Сърбия и България.

Към тая чисто географска неизбежност се прибавя и един много важен фактор – езика. По волята на съдбата и още от римското минало езика на румънците е с латинска основа с чувствително българско влияние. Фактът, че румънския език е неразбираем за руснаците навярно е вбесяваща реалност за тях.

Да се преодолее езиковата бариера са нужни не само пари, усилия и време, но и много хора ангажирани с позитивно отношение към проблема, което руснаците никога не са показвали. Негативният ефект от тая имперска простащина е и факта, че грандоманията им ги кара да очакват, че другите народи трябва да знаят руски език, а не обратно.

Като малки и бедни страни, България и Румъния не страдат от такива комплекси. Напротив, голяма част от населението и на двете страни е най-малкото двуезично – свидетелство за техния предприемачески дух още от далечното минало. Езиковия комплекс на руснаците изби на повърхността и в случая със шпионската авантюра на бившия български военен аташе Петър Зикулов в Букурещ .

Там Русия има много по-слаб  шанс да шпионира и затова прибягва към българските си довереници. Всеки може да си представи, че в България такава дейност за руснаците е много по-лесна, далеч не толкова от познаването на руски език, колкото от угодливостта на българските бивши ДеСарски кръгове. Все още невероятен остава денят, когато в България ще открият и изритат руски шпионин.

Какво може да е разузнавал Зикулов? Една възможност е неотдавнашното оптимизиране на румънската радарна система, която въведе модерни западни радари за запълване на непокрити от съществуващата й система коридори срещу проникване във въздушното пространство на страната от север.

Това е военния аспект на бариерата Румъния, от която като член на НАТО България печели директно.

Да оставим настрана средновековното минало, когато Дунава не е бил граница и българското царство е било от двете страни на реката. Такова е било положението и във вековете на римското присъствие, и през тракийската античност. Да оставим и най-могъщата българска династия, тая на Калоян, Асен и Петър, по произход кумани и говорещи румънски.

Да вземем само така наречената Освободителна война,на която класическия марксизъм се присмива като на чисто империалистическа и завоевателна. Единствено заради това всички европейски сили се вдигат да попречат на царска Русия да граби земи и което е най-важното, да я държат далече от Босфора.

Ние не можем да очакваме от едно бивше ДеСарско ченге с претенции за историк като Гоце Първанов, че тая война ще е нещо повече освен «справедлива и честна», както бръщолеви в речите си по случай  3 март.

Сеща ли се тоя човек, че в ламтежа си към Босфора руснаците са се настанили трайно в България с мечти за бъдещи походи на юг и едва след повече от 20 години са  спуснали на страната височайшото си разрешение за независимост?

Сеща ли се тоя човек, че Стамболов заплати с живота си за тая независимост? Тия, които имат съмнения за неговите познания, могат да бъдат уверени в неговото изкуство да се прави на ударен. За това той е трениран.

За Румъния обаче, това е Войната за независимост, за която те са се били и умирали на наша територия. Ако признаваме, че за нас тя е освободителна война, би трябвало да признаем, че България скача от един завоевател на друг. И за да не стане отново това, не е зле на румънските паметници по наште земи да има и наши цветя, ако не за друго, то поне от благодарност, че Румъния е там, където е, тоест между нас и Русия.