Частният сектор съкрати от началото на годината 85 036 души

Въпреки всички метли в администрацията, чиновниците все пак са се увеличили

Само през септември без работа са останали 36 513 души. От началото на годината частният сектор е освободил общо 85 306 души. За сметка на това и въпреки уверенията за съкращения на държавната администрация, в същия този период чиновниците не само не са намалели, а са се увеличили със 109 души. Тези данни са от доклада на Националния статистически институт.

Разминаването откъм обещан и реален резултат по отношение на чиновниците идва оттам, че макар новото правителство рязко да съкращава на едро- то закри две министерства, намали броя на зам. министрите и на ръководните кадри в областните управи- пак не може да насмогне на ударните чиновнически назначения в последните месеци от управлението на Станишев.

Най- тежка безработица гази в момента точно ония сектори от икономиката, които до скоро бяха и най- отворени за нови работни места. Само за месец след летния сезон в хотелиерството са освободени около 18 000 души. В критично състояние остава строителният бранш- 7 000 души отидоха на улицата през септември.  Освобождават хора и от преработващата промишленост - близо 3700, и търговията - малко над 3000.

Единственият сектор, който в момента назначава, е образованието. Там работещите са се увеличили с почти 4000. Впрочем това е естествен прираст преди началото на учебната година. Все още има свободни места за учители по чужди езици и информатика.

За разлика от заетостта, която продължава да се влошава, при средната заплата НСИ отчита положителна промяна. За пръв път от пет месеца средното възнаграждение за страната расте. През септември размерът му е бил 594 лв., което е увеличение от 18 лв. спрямо предходния месец, сочат данните. За сравнение в периода от април до септември средната заплата на българите е намалявала със средно по около 8-9 лв. Тук обаче отново най-сериозно влияние оказва просветата, където в началото на учебната година заплатата е скочила с почти 150 лв. и вече е 757 лв.

По правило училищата имат право да раздадат спестеното от делегираните бюджети като премия за първия учебен ден. Останалите сектори регистрират незначително увеличение, а намаление неочаквано има в държавното управление - от 778 на 737 лв. Така за първи път учителите - поне според официалната статистика - получават повече от чиновниците.

Що се отнася до географската карта на заетостта, различните райони продължават да бъдат крайно противопоставени по доходи. Най- висока е средната заплата през септември както обикновено в столицата- 746 лв. Срещу София най- ниско в сравнителната скала стои Хасково със 456 лв и Видин със 465. В още 11 области не могат да стигнат прага от 500 лв средна заплата.

Има само две области, където средно получават между 600 и 700 лв., и те не са приетите за най-развити след София - Варна и Пловдив.

 Във Враца средната заплата е 665 лв. благодарение на АЕЦ "Козлодуй", който се води към този район, а в Стара Загора е 625 лв. заради енергийните комплекси. Морската ни столица е на следващо място с 597 лв., а Пловдив изостава с 524 лв.

Намерението на правителството от 1 януари да вдигне драстично минималните суми, върху които се плащат социални осигуровки, разбуни дребните предприемачи и сигурно ще доведе до масови фалити и нови безработни. Догодина минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се българи скача от 260 на 420 лв. От Асоциацияна на микропредприятията призовават управляващите да преразгледат тази част от проектобюджета за 2010 година, защото тя ще изправи пред непреодолими затруднения малките фирми.

Промените засягат и фермерите, които от години са на специален режим. През 2010 г. те ще се самоосигуряват поне върху 240 лв. Сега земеделците ползват още по-значителни облекчения. За 2009 г. те плащат вноски върху 65 лв. месечно. Земеделци, които имат доходи от други дейности, също ползват облекчение - за тях минимумът за осигуряване е 130 лв. на месец.