Дядо не вади ряпа

Иво Инджев

Понеже наскоро споменах Евгения Живкова по повод публикация във в. „Монитор” за магистралните ( както обичаше да се изразява Т.Живков) постижения на нейната фирма „Жени стил” в получаване на държавни поръчки при управлението на нейната партия, сигурно ще бъда упрекнат, че прекалявам. Но съм невинен. Нищо не си измислям. Други прекаляват.

Ако не гледате телевизията, която издържаме ( някои отдавна не я понасят), да ви кажа кое е лицето, с което БНТ открива най-новата си „патриотична кампания”.

Не познахте. Не е писателят Геори Марков, макар че преди да го убият в Лондон на рождения ден на Тодор Живков на 7 септември 1978 г. е бил един от сценаристите на любимия и до днес комунистически филм – телевизионният сериал „На всеки километър”(изтриват името на писателя после, когато избира свободата на Запад). Това е същият филм, който по време на управлението на Жени и БСП, известно като „тройната коалиция”, държавната телевизия въртеше натрапчиво отново и отново.

От половин година насам държавната телевизия безконтролно се хвали с монополното си величие на единствена телевизия от времето на комунизма ( в най-гледаното, най-скъпото в днешно време по всякакви стандарти телевизионно време). Сега БНТ рекламира нова подобна рубрика – нали продължава да е монополист в областта на визуалзираната памет на нацията, прави си с нея каквото си иска!

Този път монополистите ще се възползват от позицията си на единствени притежатели на националния видеоархив ( може би последният монопол в европейска България), за да ни разкажат за „ БЪЛГАРСКИТЕ СЪБИТИЯ НА 20 ВЕК”.

Малко им беше да втълпяват за непрестанния възход на собствените си успехи, сега вече преминават към по-мащабната задача да ни осведомят в същия дух изобщо за епохата, изобщо за България.

И кое е първото рекламно лице на кампанията? Точно така, Евгения Живкова. Започва с изречението : „ Имах възможността да участвам в …”. Имала възможността да участва в „Асамблея на мира”! Да се чуди човек как това скромно момиче от народа е получило такава уникална възможност.

Явно БНТ оценява „Асамблеята на мира” като едно от най-важните български събития на 20 век, организирано с мобилизирането на държавния ресурс на НРБ по прищявка на майка й Людмила Живкова. Тя поиска асамблея и я получи. Пожела НДК. Построиха й го (и го кръстиха на нейно име)- на цената на десетки хиляди жилища, за които хората чакаха безпомощно десетилетия, спестявайки мъчително от залъка на децата си. И първото грандиозно събитие, организирано в „НДК Людмила Живкова” беше 100 годишнитата от рождението на Георги Димитров, за което бяха профукани още толкова пари .

И какво по-логично при това положение има, от възпроизвеждането на приказката „Дядо вади ряпа” , макар и с някои съкращения като за не много схватливи деца на демокрацията, каквито се оказваме:

„Хванал се дядото за ряпата, щерката за дядото, зетят за щерката, внучката за зетя, а неговата телевизия- за внучката…дърпали, дърпали и нарочно не извадили ряпата”. Тя си останала в червеникавата кал.

Защото ряпата сме ние. Това е нашият събирателен образ. Събран е пред телевизора. Както в стария соцвиц за това, че обикновено един свекър подарява телевизор, а необикновеният дарява младоженеца с телевизия.

Защо им е да ни вадят? Явно ни е хубаво в калта в ролята на ряпата, а и те страхотно се забавляват, като котката с мишката, които само на пръв поглед липсват в приказката за ряпата. Липсва реално кучето в нашето село без кучета.