Пропуски в управлението на ЕС водят до проблеми с дълговете

След месеци оплаквания от страна на правителства и промишленост за надценката на еврото и вредата от това за икономическия растеж в Еврозоната, някой най-сетне направи нещо по въпроса. Еврото падна до най-ниското си равнище спрямо долара от три месеца насам в четвъртък, благодарение на Гърция и понижаването на кредитния рейтинг на страната, коментира Wall Street Journal.

Но ако има някой, който да е благодарен на Гърция, чиито огромни парични проблеми са виновни за този валутен обрат, то той не оповестява чувствата си.

Действително, едва ли хвалби звънят в ушите на гръцкия финансов министър Георгиос Папаконстантину, който тази седмица пътува в Европа, за да събере подкрепа за плана на правителството за контрол върху бюджетния дефицит, който досега беше посрещнат хладно.

Сега проблемите около Гърция изкараха наяве един сериозен недостатък в управлението на Еврозоната. Европейската централна банка е безсилна да се справи с правителствата, които допускат големи дефицити. Основната непряка санкция е по-нисък лимит за кредитните рейтинги по облигациите като гаранция за заемите на ЕЦБ към банките. ЕЦБ обаче временно е намалил лимита в отговор на финансовата криза.

Проблемът обаче се прехвърля на финансовите министри на ЕС. Засега това не е разрешило проблема с невъзможността на Гърция да удовлетвори критериите, свързани с членството в Еврозоната, включително максималния бюджетен дефицит от 3 процента или дори проблема с това доколко икономическите статистики на Гърция отговарят на истината.

Усилията за справяне с фискалните цели в Гърция не са подпомогнати и от неспособността на ЕС да се справи и с повтарящите се, макар и по-малки нарушения на страни като Франция и Германия или от някои политическите решения , като това Литва да остане извън Еврозоната през 2006 година, защото не е изпълнила поставените цели за равнището на инфлация с 0,1 процента.

Вземането на политически решения също е основна причина за слабостта на еврото тази седмица. Хората приемат, че каквото и да направят гърците, "големият брат" от ЕС ще ги спаси.

Умерен официален наблюдател, който се съгласи да коментира въпроса под условие за анонимност обаче заяви, че според него един по-тревожен въпрос е привлякъл по-малко внимание през седмицата: Австрия допринесе за увеличаване на сумата, с която страните от Еврозоната подпомагат банките си. Страната отдели средства за още една финансова институция в страната.

В пика на финансовата криза, много внимание беше насочено към трите големи банки в Австрия - Австрийската банка, която е дъщерна банка на италианската "УниКредит", "Ерсте Банк" и "Райфайзен Централбанк" - най-вече заради рисковете в Източна Европа. В действителност, според някои анализатори, в бившите комунистически страни невъзможността за изпълнение на задълженията по дълговете не са били в очаквания размер.

Ако това е добра новина, то спасителният план за шестата най-голяма банка в страната - "Хипо Груп Алпе Алдриа" ( HGAA), предполага нови тревоги за банките в страната. Според някои специалисти, тези проблеми се дължат на случващото се в Австрия - твърде много банки се борят за твърде малко бизнес.

В действителност, предизвикателствата пред банките в Австрия изглеждат като микорокосмос на проблемите в съседна Германия, която също страда от излишък на банки, а няма данни за политическа воля за решаване на проблема.