Логото на протеста „България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!” (Кремена Крумова/Епохални Времена)

Граждани протестират срещу проектозакона на ГЕРБ за разширяване правомощията на МВР за следене на лични данни. (Кремена Крумова/Епохални Времена)

Асен Генов на протеста пред Парламента на 14 януари 2010 г. (Кремена Крумова/Епохални Времена)

Богомил Шопов говори по време на протеста пред Парламента на 14 януари 2010 г. (Кремена Крумова/Епохални Времена)

Вени Марковски на конференция по киберсигурността организирана от ФБР, в университета Фордам, Ню Йорк, януари 2009 (Санджай Нараин)

Общественици и експерти се обявиха срещу безконтролното следене от МВР

Исканите от ГЕРБ поправки в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) предизвикаха вълна от обществено недоволство. Общественици и експерти са загрижени, че исканите поправки дават възможност за безразборно следене на хора и подронване на демократичните принципи в обществото.

Поправките предвиждат даване на по-широки правомощия и достъп на МВР до лични данни на български граждани и възможност за тяхното профилиране, както и за следене на телефонните им разговори и Интернет трафик.

Ако промените бъдат приети, МВР ще има право да изисква информация от мобилните оператори и Интернет доставчиците за лица, заподозрени в извършване на престъпления, за които се дава присъда от две години затвор. Досегашният закон предвиждаше такъв достъп за престъпления с петгодишна присъда.

Представители на властта и засегнатите страни (Интернет доставчици, мобилни оператори, експерти и общественици) проведоха редица срещи, на които бяха обсъдени исканията на МВР и възможностите за предоставянето на информация от операторите на данни.

До 21 януари политическите партии, представени в Народното събрание, трябва да подготвят и предадат своите предложения за промени в закона.

Протестът под надслов: „България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!”

Площад „Народно събрание” в София събра на 14 януари 2010 г. българи, несъгласни с предложените от управляващата партия ГЕРБ промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Протестът под надслов „България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!” бе организиран от представители на гражданското общество и подкрепен от 38 организации, сред които ПП Зелените, „Електронна граница” „Единна народна партия”, Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, „Гражданска инициатива справедливост”, ПП Земеделски народен съюз, ПП НДСВ и Синята коалиция.

На събитието цареше приповдигнато настроение. Повечето участници носеха символично полицейска светлоотразителна жилетка с надпис: „Аз не съм терорист!” или „МВР.НЕТ!”. Някои бяха залепили върху дрехите си стикер с логото на протеста: забранителен знак, на който е изобразен полицай с качулка, следящ Интернет трафика, и скандираха „Аз не съм терорист” в знак на протест срещу приетите на първо четене в парламента поправки в ЗЕС.

Организаторите на протеста смятат, че поправките могат да нарушат правата на гражданите и че подобни мерки са неприсъщи за едно гражданско, демократично общество.

По време на протеста бе обявено, че в Министерски съвет ще бъде внесено писмо, изразяващо несъгласието със законопроекта и отправящо молба към правителството да оттегли исканите промени.

Ето какво казаха специално за Епохални Времена общественици, активно участващи в разговорите с правителството.

Асен Генов, организатор на протеста, активист от ПП Зелените: „Технологията позволява много неща: Джобното ножче може да е и атомно оръжие”

А. Г.: Съвсем наскоро във Великобритания имаше скандал, в който група полицаи бяха уволнени, защото са следили свои близки, приятели и роднини, а това не е позволено от закона в страната.

Правилата, които правителството иска да наложи в България, по моя информация не съществуват в останалите европейски страни, дори напротив. В Германия например в момента се води съдебно дело, в което 35 000 души съдят държавата заради начина на прилагането на европейската Директива 24. Ако това дело бъде спечелено, а шансовете за това са големи, това би застрашило съществуването на директивата на европейско ниво. Тази директива регламентира задължението на доставчиците да съхраняват трафични данни. Но тя по никакъв начин не намеква за необходимост от разширяването на правомощията на МВР и даването на достъп на МВР и на съответните силови ведомства до тези трафични данни. И тук идва нашата основна теза: МВР разполага с пълния законов и технологичен инструментариум, за да проследява престъпниците. Т.е. МВР има правата да си свърши работата, стига да иска да ги използва. Твърдението, че приемането на поправките в ЗЕС ще помогне на НВР да си върши по-добре работата, е невалиден аргумент в условията на едно гражданско общество. Работата им ще е точно толкова лесна, колкото законите позволяват, не по-лесна от това.

Репортер: Много хора твърдят, че МВР може да подслушва всеки, когото пожелае и че поправките в закона са безсмислено разбунване на духовете.

Има всякакви слухове. Чувал съм за една стая 308, в която може да проследяван целия мобилен трафик. Чувал съм и слухове, че вече съществува интерфейс, чрез който разговорите по мобилните телефони могат да се слушат. Тези слухове присъстват върху страниците на националните седмичници в страната. Ако искаме да говорим конкретно обаче, все пак трябва да имаме доказателства. Но дори хипотетично да предположим, че такива неща съществуват, това не ни дава нито гражданско, нито морално право ние да искаме да ги узаконим. Например по улиците умират много хора, но това не значи, че трябва да узаконим шофирането с превишена скорост.

Нормално е да се предоставят данни на органите на реда от страна на мобилните оператори и Интернет доставчиците, когато срещу някого има повдигнато обвинение в извършване на престъпление.

Точно така. Нашето опасение е именно, че приемането на поправките може да доведе до това, някой да бъде следен, само защото на някого това може да му е угодно. Например съсредоточаването на цялата тази информация в един орган, било то Дирекция за оперативно-технически операции (ДОТО) на МВР или друг орган потенциално ни поставя пред възможността след 20 години отново да протестираме, този път за отварянето на електронните досиета.

Ние проведохме срещи с вътрешния министър Цветан Цветанов и със заместник-министър Веселин Вучков преди протеста на 14 януари 2010 г. пред Народното събрание и те се съгласиха, че имаме основания да се опасяваме, че правата на гражданите могат да бъдат нарушени. Дори министър Цветанов каза по време на брифинг след нашата среща, че законодателните промени в ЗЕС, искани от управляващата партия ГЕРБ, създават възможност за профилиране на гражданите. Ние се опасяваме и от това, защото то ще бъде направено на някакъв принцип. Имаме сериозни основания да смятаме, че тези принципи ще бъдат недемократични. Например може да бъде профилиран журналист с будна гражданска позиция или организатор на протест. Това е неприемливо за едно демократично общество.

Експерти твърдят, че подслушване ще има и че въпросът е в това как то ще бъде организирано.

Моето впечатление от срещата в парламента е, че на нея навлязохме по-скоро в областта на технологичните въпроси: какво точно иска МВР, как то може да бъде предоставено. Аз лично не се противопоставям на това, когато МВР има сериозни основания да поиска такава информация по надлежния законов ред. Нямам нищо против тази информация да бъде предоставена. Аз съм против прекаленото овластяване на МВР да достъпва такава информация по всякакви поводи, които могат да хрумнат в главата на служител на МВР.

Какво следва оттук нататък?

На 15 януари СДС инициира своя кръгла маса, за да представи своите предложения за промени в ЗЕС. Доколкото знам, БСП вече са излезли със свои предложения. ДПС също се очаква да внесат своите. ГЕРБ също имат свои предложения. На 21 януари е крайният срок за внасяне на тези предложения.

Това, за което ние настояхме на протеста, беше да отпаднат предложенията на ГЕРБ и да започне нов диалог на чисто, в който МВР да каже какво точно му е необходимо като технология и това да бъде решено с участието на всичките засегнати кръгове на обществото: юристи, законодатели, представители на изпълнителната власт и специалисти по информационни технологии. Може да се окаже така, че повечето от исканията на МВР, са предмет на един подзаконов нормативен документ, например наредба. Ако случаят е такъв, той може да бъде решен със споразумение между МВР и съответния доставчик на данни. Няма нужда да се променя закона или да се приемат нови закони. Това е нашата основна теза.

Някои Интернет доставчици казват, че исканията на МВР могат да ги доведат до фалит.

Тук става въпрос за малките интернет доставчици. Например за една квартална интернет мрежа наложена глоба от 300 000 лева може да е пагубна.

Кой ще финансира исканията на МВР?

По време на срещата в парламента представителите на Интернет доставчиците казаха точно това: че исканията към тях трябва да бъдат по някакъв начин финансово възмездени, като това би било още един регулатор за МВР да не иска безразборно данни. А подобни средства ще идват от нашия джоб.

Освен това представител на Мобилтел заяви, че през 2009 г. МВР е изисквало средно по 30 разпечатки на ден. Това е внушителна цифра за нашата 6-милионна България. И това е само Мобилтел. Ако Глобул и Вивател предоставят информация, може да се окаже, че на ден са били искани данни за разговорите на 100 души. Съмнявам се, че това е нормално за една демократична държава на фона на равнището на разкриваемост на престъпленията.

Кой е по-безопасният начин на общуване в България в момента – по мобилен телефон или в Интернет?

Интернет е динамична среда и е голяма вероятността този, който подслушва в Интернет, да се провали, защото съществуват много начини подобно подслушване да бъде предотвратено. Ако се води чат в Гугъл ток или друг интерфейс, единственото нещо, което може да бъде доказано, ще е, че двама души са били свързани към анонимен сървър, в който е имало още десетки хора по това време. За разлика от мобилните разговори, където има връзка между два номера, в Интернет нещата са много по-сложни. Дори ако връзката не е криптирана, пак не е ясно дали може да се проследи. Особено ако ползваме уеб-чат, т.е. уебсайтове с възможност за чат, е доста трудно да се проследи.

Богомил Шопов, организатор на протеста, кандидат за депутат в Европарламента и НС през 2009 г., привърженик на ПП Зелените: „Прецедент е, че МВР иска директен достъп до нашите данни”

Репортер: Какво постигнахте до момента с кампанията срещу поправките в ЗЕС?

Б. Ш.: Все още нямаме конкретен резултат, тъй като нямаме конкретните текстове в законопроекта за електронните съобщения (ЗЕС), който бе внесен от правителството. Подготвихме писмо, което ще внесем в Министерски съвет, с което молим народните представители да оттеглят законопроекта, за да може гражданското общество, включително мобилните оператори и интернет доставчиците да обсъдят заедно и да вземат решение, което да защити правата на всички граждани.

Какви са вашите искания?

Не сме съгласни с част от нещата, които предлага правителството в лицето на Министерство на вътрешните работи – например да се събират личните данни. МВР има ресурсите да събира данните на всички и да следи техните комуникации, защото на практика това ще се прави от мобилните оператори и интернет доставчиците.

Прецедент ли е България по отношение на подобни искания от силовото министерство?

Искането на промените в ЗЕС са свързани с Евродиректива 24, така че не е прецедент. Прецедентно е, че МВР иска директен достъп до нашите данни.

Какви са очакванията Ви за развоя на събитията?

Очакваме да бъде внесено нашето предложение в МС и ние да бъдем като един коректив на властта. Сигурни сме, че кампанията ще има успех, тъй като тя вече има успех.

Вени Марковски, председател на „Интернет общество”: „Подслушване от страна на МВР ще има, въпросът е как ще бъде организирано”

Репортер: Как протече срещата в парламента на 14 януари?

В. М.: Срещата в парламента беше за обсъждане промените в ЗЕС, но беше донякъде загубено време, тъй като депутатите чуха мнението на операторите и на „Интернет общество” и то не беше особено различно от предишната среща.

Операторите заявиха, че не могат да предоставят информацията, искана от МВР, за два часа, че не могат да осигурят нужните ресурси до 45 дена от влизане в сила на ЗЕС. И те имат съвсем логични аргументи: трябва да разполагат със служители, които да бъдат наети и обучени за целта.

Може ли масовото следене на трафика/разговорите от страна на МВР да бъде избегнато?

Подслушване от страна на МВР ще има, въпросът е как ще бъде организирано. И сега го има, въпросът е колко нежно ще става. Правителството на практика се съгласи, че няма да има интерфейс, с който директно да се следи трафика и разговорите, а не че няма да има подслушване. Как ще отпадне този интерфейс, не е ясно, защото той може да отпадне само ако бъде заменен с нещо друго. Такъв интерфейс сега съществува само при мобилните оператори и при БТК. Но не и при Интернет доставчиците. Т.е. лесно се подслушват разговори, но не и Интернет трафик.

Нашата позиция е подобна на тази на Програма „Достъп до информация” и предвижда сериозни корекции в текстовете на МВР.