Борбата срещу убийствата на практикуващи Фалун Гонг заради органите им

Реч пред Международното общество за човешки права

Дейвид Матас*

Реч на Дейвид Матас пред Международното общество за човешки права в Берн, Швейцария, при получаването на швейцарската награда за човешки права: „Четирима пратеници отишли при Йов – единият, за да му разкаже за загубата на воловете си и убийството на своите говедари; вторият – за да каже за смъртта на своите овце и овчари; третият – за да сподели за избиването на всички негови камили и прислуга, а четвъртият – за да разкаже за смъртта на всичките му синове и дъщери. Всеки пратеник казал: „Единствен аз избягах, за да ти разкажа.” Това са и думите на Ишмаел от романа на Херман Мелвил, „Моби Дик”, в края на трагичната история за капитан Ахаб и кораба „Пекуод”…”

Строго погледнато, аз не съм човек, оцелял от Холокоста, тъй като всичките ми четирима дядовци и баби са дошли в Канада преди Първата световна война. При все това, в един много реален смисъл, всеки евреин е човек, оцелял след Холокоста. Шест милиона евреи бяха убити. Всички евреи бяха на прицел. Единствено случайностите на войната отредиха съюзническа победа, вместо победа на Оста във Втората световна война. Ако силите на Оста бяха победили, нито аз, нито който и да било евреин щеше да е жив днес.

Аз избягах, за да разкажа. Ако изобщо можем да придадем някакъв смисъл на безсмисленото избиване на толкова милиони невинни хора, трябва да научим уроците от Холокоста. Лесно е да кажем „никога повече”. Да го постигнем не е толкова лесно. В действителност след Втората световна война геноцид е имало отново и отново – не спрямо евреите, а спрямо камбоджанци, хуту, тутси, босненци, сомалийци, а сега и спрямо практикуващите Фалун Гонг.

Един от уроците, които опитах да извлека от Холокоста, е никога да не приемам мълчаливо грубото погазване на човешките права, където и да се прояви то. Холокостът нямаше да се случи, ако хората навсякъде бяха протестирали срещу грубите нарушения на човешките права, където и когато те възникнат.

Участвам в правозащитна дейност, за да работя върху този урок и да се присъединя към борбата за човешки права на този фронт. В битката на този фронт ми се е налагало да се сражавам с враг, бродещ по бойното поле на човешките права – конникът на нашия собствен, създаден от човека апокалипсис; конникът на безпомощността.

Съществува едно твърде широко разпространено отношение, че нарушенията на човешките права са толкова масови и толкова далечни, че за тях нищо не може да се направи. По мое мнение хората в държави като Канада, далеч от грубите и крещящи нарушения, могат не само да имат положителен ефект върху зачитането на човешките права. Именно гласът на хората по света най-вероятно би повел към това.

Наблюдава се тенденция на отправяне на призиви към правителства или към ООН за съдействие в зачитането на човешките права. Но човешките права принадлежат на отделните индивиди. Ако отделни индивиди не насърчават зачитането на човешките права, тези права са обречени на гибел.

Когато заедно с Дейвид Килгор бях помолен да разследвам твърденията, че практикуващи Фалун Гонг са убивани заради органите им, се съгласих без колебание. Нямах представа дали тези твърдения са истина. Но знаех, че правителството на Китай има политика и практика да преследва практикуващите Фалун Гонг. От опита ми с неправителствени правозащитни организации знаех също, че това е твърдение, с което за тези организации би било трудно да се занимаят.

Вероятността от свидетелски показания за това предполагаемо престъпление беше малка. Хората, присъствали на сцената на отнемането на органи от практикуващи Фалун Гонг – в случай че то се извършваше – биха били или виновници, или жертви. Не би имало странични наблюдатели. Тъй като жертвите, според обвиненията, са били убивани и кремирани, нямаше да има тяло, което да бъде намерено, нито аутопсия, която да бъде извършена. Нямаше да има оцелели жертви, които да разкажат за случилото се с тях. Извършителите едва ли биха признали това, което – ако се случваше – би било престъпление срещу човечеството.

На местопрестъплението, ако бе извършено престъпление, нямаше да има следи. Щом екстрахирането на органа приключи, операционната зала, в което то е било извършено, изглежда като всяка друга празна операционна зала.

Китайското правителство репресира правозащитните репортери и застъпниците за човешки права. Няма свобода на словото. Онези, които съобщават за нарушения на човешките права от пределите на Китай, често са хвърляни в затвора и понякога обвинявани в издаване на държавни тайни.

На Международния комитет на Червения кръст не е позволено да посещава затворници в Китай. Нито на която и да било друга организация, занимаваща се с човешките права на затворници.

Тези пречки по отношение на доказателствата ми показаха ясно, че неправителствените организации, с които работех, не биха могли да направят нищо по отношение на твърденията. Налице бе твърдение, което „плачеше” за разследване, но нямаше неправителствена организация, която да го разследва. Така че се съгласих да се включа с Дейвид Килгор, за да помогнем.

Как успяхме да се справим с твърденията и какви бяха доказателствата, на които разчитахме, оставям да откриете сами за себе си, като прочетете нашия труд. Заключението ни е, че е имало широкомащабно изземване на органи от практикуващи Фалун Гонг против волята им, което продължава и до днес.

През юли 2006 г. ние заключихме, че от 1999 г. насам правителството на Китай и неговите агенции в многобройни части на страната са умъртвили голям, но неизвестен брой практикуващи Фалун Гонг, хвърлени в затвора заради убежденията им. Техните жизнени органи, в това число бъбреци, черен дроб, роговици и сърца, са били иззети насилствено с цел продажба на високи цени, понякога на чужденци, които обикновено са изправени пред дълго чакани за доброволно даряване на такива органи в родните им страни.

До заключението си стигнахме не от някое доказателство, взето само по себе си, а по-скоро от събирането на всички взети под внимание от нас доказателства. Всяко доказателство, което разгледахме, е само по себе си проверимо и в повечето случаи – неопровержимо. Заедно те обрисуват съкрушителна цялостна картина. Именно комбинацията им е това, което ни убеди.

Тъй като и двамата сме активисти на човешките права, не можехме да седим безучастно, след като достигнахме до извода, че невинни хора биват убивани заради органите им. Нашият активизъм, пътуванията ни във връзка с този активизъм ни помогнаха да открием нови доказателства. Ние изготвихме втора версия на доклада ни през юли 2007 г. и трета версия през ноември 2009 г. под формата на книга със заглавие „Кървава реколта: Убийствата на практикуващи Фалун Гонг заради органите им” (Bloody Harvest: The Killing of Falun Gong for their Organs).

След обявяването на разследването ни през май 2006 г. последваха много промени в Китай и зад граница. Промените в Китай по отношение трансплантациите на органи са следните:

    * Китайското правителство забрани продажбата на органи. На 1 юли 2006 г. влезе в сила закон, забраняващ продажбата на органи. [1].
    * Гражданските болници, извършващи трансплантации, сега трябва да бъдат регистрирани в Министерството на здравеопазването. Нерегистрирани граждански болници не могат да извършват трансплантации.
    * На китайските пациенти сега се дава приоритетен достъп до органите за трансплантация, гарантиращ им предимство пред чужденците. Министерството на здравеопазването към правителството на Китай обяви тази промяна на 26 юни 2007 г. [2].
    * Китайското правителство се ангажира с въвеждането на закон, легализиращ изземването на органи от пациенти с мозъчна смърт. Първоначалното предложение за промяната в закона за трансплантациите на органи, влязъл в сила на 1 юли 2006 г., включва такава клауза.
    * Уеб страниците в Китай, които преди рекламираха цени на органи за трансплантация и кратки периоди на изчакване за транспланти, изчезнаха. Ние сме архивирали сайтовете, но те вече не са достъпни на първоизточниците им.
    * През август 2009 г. правителството на Китай обяви системата за даряване на органи като пилотен проект на десет места.
    * Когато започнахме работа, официалната позиция на китайското правителство бе, че всички органи за трансплантация са от доброволни дарения, въпреки липсата на система за даряване на органи. Днес правителството на Китай признава, че неговият основен източник на органи са затворници.
    * Нещо повече, китайското правителство сега приема, че това набавяне на органи от затворници е неправилно. По време на обявяването на пилотен проект за даряване на органи през август 2009 г. заместник-министърът на здравеопазването, Хуанг Джиефу (Huang Jeifu), заяви, че екзекутираните затворници „определено не са уместен източник на органи за трансплантация”. [3]

Откакто започнахме работа, значителни развития имаше и извън Китай.

    * Израел прокара закон, забраняващ продажбата и комисионерската дейност с органи [4].
    * Израел също така прекрати финансирането на трансплантации за свои граждани в Китай, поемано от здравноосигурителната му система.
    * Тайван забрани посещенията на китайски лекари, извършващи комисионерска дейност с органи за трансплантации. [5].
    * Най-големите трансплантационни болници в Куинсленд, Австралия, забраниха обучението на китайски хирурзи. [6].
    * Белгийският сенатор Патрик Ванкрункелсвен (Patrik Vankrunkelsven) и канадският парламентарен член Борис Вжесневски (Borys Wrzesnewskyj) представиха в парламентите на своите държави чуждестранните закони, забраняващи трансплантационния туризъм. При влизането им в сила, предложените закони биха наказвали всеки трансплантационен пациент, получаващ орган без съгласието на донора, в случай че пациентът е знаел или е трябвало да знае за липсата на съгласие.
    * Световната медицинска асоциация постигна споразумение с Китайската медицинска асоциация, че органите от затворници и друг индивиди под арест не трябва да се използват за трансплантация, освен за най-близките членове на семействата им.
    * Трансплантационната общност се противопостави на трансплантациите на органи от затворници и на представянето на проучвания, включващи пациентски данни или проби от реципиенти на органи или тъкани от затворници.

Тези промени не са достатъчни, за да предоставят решение за докладваната от нас злоупотреба. Напротив – за практикуващите Фалун Гонг нещата са се влошили, вместо да се подобрят. Откакто започнахме работата си, броят на осъдените на смърт и след това екзекутирани затворници намаля драстично, но броят на органите за трансплантация първоначално леко се понижи, след което се върна към традиционните си стойности. Тъй като единственият друг значителен източник на органи за трансплантация в Китай, освен практикуващите Фалун Гонг, са осъдените на смърт затворници, намаляването на вземаните от осъдени на смърт затворници органи означава увеличаване на органите, вземани от практикуващи Фалун Гонг.

Въпреки че нарушенията срещу практикуващите Фалун Гонг са станали по-интензивни след започването на нашата работа, значителното развитие в политиката и в практиката както в Китай, така и извън страната, ни окуражава. Желанието за промяна е налице. Необходимо е да продължаваме да настояваме за промени, докато злоупотребата не бъде прекратена.

Наградата, която ни давате тук днес, определено е от помощ. През годините съм получавал много награди за хуманитарната си дейност и ценя всички тях. Но тази награда е специална поради проведения през последните ден и половина семинар за същността на нашата дейност и поетия от Международното общество за човешки права ангажимент за присъединяване към нас в борбата срещу тази злоупотреба.

Като че ли в наши дни всеки иска да мине по прекия път. Броят на хората, които са готови да прегледат написаното от нас, да проверят източниците ни и да си направят собствени изводи, е малък. Но те все пак съществуват: Кърк Алисън – академик от Университета на Минесота, Том Треижър – трансплантационен хирург от Великобритания, Хауърд Уанг – студент в Йейл, подготвящ дисертация, и аз ги аплодирам за това.

Но за медиите, за парламентаристите, за бюрократите често от значение е не толкова качеството на работата ни, а кой се съгласява с нея. Самият факт, че Дейвид Килгор и аз на практика бяхме сами, за мнозина бе причина да поставят работата ни под въпрос. Да имаме на наша страна уважавана неправителствена организация като Международното общество за човешки права (както и базираната в Белгия организация „Човешки права без граници”, която също се присъедини към нашите усилия) увеличава достоверността на работата ни, олекотява товара на раменете ни, подсилва застъпническата ни кампания и допълва изследователския капацитет за продължаваща дейност.

И така, благодаря ви за тази награда. И очаквам с нетърпение да работя с вас през идните месеци в борбата за прекратяване убийствата на практикуващи Фалун Гонг заради органите им.

*Дейвид Матас е международен адвокат на човешките права, базиран в Уинипег, Манитоба, Канада.

[1] Article 27, Clinical Application of Human Organ Transplant Technology Management Interim Provisions
[2] Jim Warren China moving rapidly to change transplant system Transplant News, September 2007
[3] "China's Organ Reforms", China Daily, August 26, 2009
[4] Shahar Ilan, With top rabbis' blessing, Knesset approves organ donation, Haaretz 24/03/2008
[5] Wang Changmin, Medical Doctors Brokering Organ Transplants Will be Banned from Visiting Taiwan Liberty Times in Taiwan, 10/26/2007
[6] Hospitals ban Chinese surgeon training, The Sydney Morning Herald, December 5, 2006

Превод: Цвета Петкова