Наскоро пуснат в действие влак -стрела е тестван на новата жп гара в Ухан, провинция Хубей, на 24 декември 2009 г. (STR/AFP/Getty Images)

Влак-стрела с китайски характеристики

Само седмици след пускането на новия влак-стрела между Ухан (Wuhan) и Гуанджоу (Guangzhou) на 26 декември 2009 г., общественото настроение относно навлизането в ерата на влаковете-стрели внезапно премина от въодушевление към разочарование…

Твърди се, че влакът-стрела Ухан-Гуанджоу е най-голямата, най-бързата и най-скъпо струваща железопътна система в света, както и очевидна възможност за Китайската комунистическа партия (ККП) да демонстрира своите политически и икономически постижения. Но високите цени на билетите и намаляването трафика на обикновените влакове превърнаха тази нова форма на обществен транспорт в нещо твърде скъпо и непосилно за практично настроеното общество. Сега китайците се надсмиват над себе си, че са експлоатирани.

Бърз поглед към цените на билетите обяснява тези настроения. Билет за първа класа е 780 юана (около 114 щ.д.), билет за втора класа е 490 юана (72 щ.д.). Това е не само три пъти по-скъпо от цената на билет за най-евтиното място в обикновен влак, но и не е по-евтино от самолетен билет. Обикновено самолетният билет от Гуанджоу до Ухан е около 400 юана (58 щ.д.), докато в по-ненатоварените периоди е само около 300 юана (44 щ.д.). На 26 декември цената му падна дори до 180 юана (26 щ.д.).

Освен това, въпросните две железопътни гари – в Ухан и Гуанджоу – са отдалечени от централните градски части. Щом се включат и разноските за придвижване до гарата, общата сума за придвижване с влак-стрела става прекомерна. По-голямата част от пътуващите с влак по линията Ухан-Гуанджоу са фермери от провинциите Хубей (Hubei), Хунан (Hunan) и т.н. По време на Лунната китайска нова година през пролетта милионите фермери, които изпитват по-скоро недостиг на пари, отколкото на време, се редят на опашка в продължение на няколко денонощия в хапещия студ само за да си купят евтини билети за влака. Цената на едно пътуване с влака стрела би се равнявала на едномесечните им разходи.

По-малко опции за пътуване

Поради пускането на влака-стрела 13 обикновени жп линии до близки дестинации по маршрута Ухан-Гуанджоу ще бъдат спрени. Същевременно маршрутите Ухан-Гуанджоу, Ухан-Шенжен (Shenzhen) и Ухан-Чангша (Changsha) също постепенно ще бъдат закрити. Очевидно това е случай на използване на политическа власт с цел принуждаване на обществото да приеме новата железопътна система. Което означава, че хората с нисък до среден доход ще бъдат изправени пред дилемата дали да се приберат по домовете си за Китайската нова година или да затегнат колана и да спестят от разноските за билети за влака.

Четири дни след пускането на линията Ухан-Гуанджоу средната стойност на заетост по нея е била под 40%. Влаковете преди 8ч. сутринта и след 18ч. са с най-голям брой непродадени места всеки ден, със средно над 1000 места от общо 1200.

По този начин, независимо че ерата на влаковете-стрели бе оповестена от властите, това не означава, че по-голямата част от китайските граждани могат да си позволят да се возят на влака-стрела. Контрастът между цените на билетите и покупателната способност на обществото е твърде голям. Това е подобно на ситуацията с прекомерно високите цени на имоти наред до скромните жилища. Богатите, които представляват малцинство, могат да си позволят да хванат самолет или да се возят на влак-стрела. Мнозинството от населението може единствено да гледа самолетите и влаковете-стрели, и да въздиша. През 2008 г. месечният чист доход на жителите на големите градове в цял Китай е бил едва 1315 юана (192 щ.д.). Средният месечен чист доход на работниците в гр. Гуанджоу е бил 2109 юана (309 щ.д.), докато в Ухан той се е равнявал на 1392 юана (204 щ.д.). Чистите доходи на хората в малките и средните по големина градове по линията Ухан-Гуанджоу са дори още по-ниски. Младеж, работещ в региона по делтата на Перлената река, трябвало да похарчи 980 юана (143 щ.д.) за хиляда километра път отиване и връщане с влак-стрела, за да се върне в родния си град в Хубей за Китайската нова година. Това се равнява на надниците за половин или един месец. В САЩ самолетният билет от Ню Йорк до Сан Франциско – на разстояние над 4100 км. – струва едва 249 щ.д., което е едва 7% от средната заплата. В сравнение с това, билетите за китайския влак-стрела са на твърде високи цени, а покупателната способност на масите – твърде ниска.

На пръв поглед изглежда, че китайският комунистически режим е поставил висока цена на билетите за влака-стрела, за да си възвърне инвестицията. Общата инвестиция в железопътната линия Ухан-Гуанджоу е 110 млрд. юана (16 млрд. щ.д.). ККП е заявила, че трябва да възвърне разходите си за десет години. Това означава, че всяка година възвращаемостта трябва да надхвърля 10 млрд. юана (1,46 млрд. щ.д.). Следователно цените на билетите трябва да са около 500 юана, за да се постигне тази цел.

Дали ККП има отчаяна нужда от тази парична сума? Не непременно. През 2009 г. разходите на правителствени чиновници за обществен транспорт са били между 150 и 200 млрд. юана (22 млрд. щ.д.). Като се включат разноските за храна и задгранични командировки, тези три типа разноски достигат общо 900 млрд. юана, което е 30% от общите административни разноски на страната. Ето защо, ако режимът упражни малко въздържание в разходите си, не би било трудно да възстанови инвестицията от 110 млрд. юана за системата на влака-стрела. Но корупцията и пилеенето на средства са основна привилегия на комунистическите кадри.

Орташки капитализъм

В действителност има две причини за високите цени на билетите за влака-стрела. Едната е, че ККП напълно е пренебрегнала ниската покупателна способност на масите. Ако я беше взела под внимание, тя щеше да намали цените на билетите и да отпусне повече време за възвръщане на инвестираните средства. Ако периодът за възвръщане на инвестицията се удължи до 22 години, то годишната възвръщаемост трябва да е над 5 млрд. юана. Средната цена на билета при това положение трябва да е 170 юана, за да се постигне целта. Но режимът не е пожелал да разгледа тази опция.

Второ, на пръв поглед въвеждането на влака-стрела е от полза за обществото. В действителност това е ограбване на масите чрез прекомерни цени на билетите и възможност за печалба за монополистките държавни предприятия и местните власти. Изграждането на влака-стрела не би трябвало да е чисто комерсиална инвестиция. То би следвало да използва парите на данъкоплатеца, за да облекчи транспортните му главоболия, особено по време на празниците около Китайската нова година. Но на практика режимът е създал паричен поток към няколко производители на влакове и компании за пътна инфраструктура чрез държавна политика. Тези големи монополистки предприятия жънат облаги от това, че им е бил връчен договор. Същевременно местните правителства могат да привлекат инвестиции с подобрени транспортни системи и по този начин да увеличат приходите си. Местните власти и монополистките държавни предприятия са се облагодетелствали, но инвестиционните разходи са били прехвърлени на обществото под формата на високи цени на билетите. Това е типичен пример за орташки капитализъм, който ККП прилага, за да ограбва хората.

ККП твърди, че изграждането на новата система за влака-стрела би повишило растежа на БВП, но това е просто начин да замаже слабите си инвестиционни стратегии. През октомври 2008 г. ККП е одобрила инвестиция на стойност 2 000 млрд. юана за изграждане на железопътни линии, което включва 1 200 млрд. за проекти за изграждането им (включително и за влака-стрела по линията Ухан-Гуанджоу). Развитието на система от влакове-стрели е планирано да достигне 18 000 км. през 2020 г. Проблемът е, че ползите от инвестицията са ограничени до производителите на цимент, стомана и влакове, както и до местните власти. Тя не води до увеличение на покупателната способност на населението. Точно обратното – взела е от средствата за здравеопазване, образование, пенсии и т.н. Ако гражданите усетят, че нямат гарантирани здравно осигуряване, здравни разноски, образование и т.н., те ще намалят ежедневните си разходи. Твърдението, че изграждането на системата от влакове-стрели ще повиши вътрешното търсене, е в действителност нелепо.

Въпреки че по отношение на техническа обезпеченост системата на влака-стрела по линията Ухан-Гуанджоу се нарежда до тези в развитите страни, всъщност честите инциденти и нивото на услугата са все още на нивото на по-малко развитите и авторитарни държави. На 29 декември 2009 г. влакът стрела по маршрута Северен Гуанджоу-Ухан претърпява технически проблем, възникнал поради пушещи във вагона пътници. В резултат на това следва тричасово закъснение. Разписанието на следващите влакове е нарушено и хиляди пътници са засегнати от него. Много от пътуващите се изнервят, докато влакът е спрян, но обслужващият персонал изглежда да не знае нищо и вместо това ги заключва във вагона. На 30 декември 2009 г. технически проблем възниква и при друг влак, пътуващ към Гуанджоу, и се налага той да се върне в Чангша, причинявайки закъснение с повече от час. В нощта на 29 декември 2009 г. се случва и друг инцидент. Осем кутии с експлозиви са намерени под мост в участък от линията до Ухан. Очевидно заплахата е била умишлена. Изглежда недоволни граждани са намерили нов начин за изразяване на своите гняв и неудовлетвореност в затормозеното общество.

Превод: Цвета Петкова