Големият брат, голямата игра: Жена от Лаос аплодира на церемонията по откриването на 25-те Югоизточни азиатски игри на 9 декември 2009 г., на изграден от Китай стадион във Виентян, Лаос. (Liu Jin/AFP/Getty Images)

Лаос навлиза в глобализирания свят… неразривно свързан с Пекин

След края на Виетнамската война бавната поява на Лаос, някогашният затънтен край на френския Индокитай, получи огромен нов тласък. Широко подкрепян от Китай, Лаос стана домакин на голямо международно събитие и се интегрира по-цялостно с регионалната икономика. Билбордове за Югоизточните азиатски игри, които сега слагат края на някога спящия град, наред с интернет кафенетата и мобилните телефони имат за цел да покажат, че Лаос се е присъединил към глобализирания свят. За Лаос този свят започва с Китай; но за Пекин Лаос е просто поредната стъпка в стремежа му за мощ.

Югоизточните азиатски игри, събрали единадесетте държави в региона за спортното биенале, може и да не са Олимпиадата или Световната купа по футбол. Но заобиколеният от суша Лаос, дълго време считан за една от най-бедните страни в света, набира скорост за събитието с гордост и ентусиазъм. И най-новите подготовки за Игрите надминават иначе скучните бюлетини на Лаоската новинарска агенция – държавно ръководена институция в тази все още комунистическа страна в Югоизточна Азия.

Игрите идват и в момент, когато Лаос се впуска повече от всякога в бизнес и развитие, пристъпвайки към външния свят. Според доклад на Световната банка от тази година, Лаос „се справя със световната финансова криза по-добре от много от съседите си”. Въпреки че ръстът на БВП се очаква да е 5% за тази година след спада му от 7% през 2008 г., това все пак е впечатляващо представяне. Износът на електричество към гладните за енергия държави в региона, минодобивът, а сега и туризмът са движещите сили зад този растеж. Нови сгради се издигат във Виентян и навсякъде другаде, а предишните прашни пътища със зейнали по тях дупки са ремонтирани. Интернет и мобилните телефони вече не са новост.

Зависимост от Китай

Но всичко това си има цена. Някога един чуждестранен наблюдател описа Лаос като „граничеща със суша, но свързана по сушата държава” с различни икономически, политически и културни влияния, прииждащи от всички посоки. В материал от 1982 г. на базираното във Вашингтон месечно издание „Indochina Issues” се посочва, че „стратегическото местоположение на Лаос, наред с хаотичния му терен, етническата усложненост и икономическата му изостаналост, са убедили лидерите на Лаос, че опциите пред страната са или хаос, или зависимост от по-могъщ съюзник.” Едно поколение по-късно, тази преценка остава вярна. И този съюзник все повече е Китай.

За Китай Лаос е привлекателен както заради природните си ресурси, така и със стратегическото си местоположение като портал към Югоизточна Азия. Въпреки че изсичането и извозването на дървен материал се предполага да е стриктно контролирано от властите, неотдавнашни посетители в северната провинция на Фонг Сали са забелязали конвои от камиони с прясно отсечени дървета да пресичат границата с Китай. В други северни региони обширни ивици гора са били изсечени, за да направят път на каучуковите плантации, насочени към китайския пазар. Китайците подпомагат Лаос в изграждането на пътища, развитието на водноелектрическа енергия и минералодобива. Освен това Китай е платил изграждането на обществени сгради в столицата. Първата такава бе огромният „Културен център” във Виентян – а сега, което едва ли е изненадващо, е стадионът за Югоизточните азиатски игри.

Въпреки че Китай не е сред единадесетте държави, състезаващи се във Виентян, без съдействието на Пекин стадионът за игрите нямаше да е ни най-малко толкова зрелищен. В нежеланието си да бъде надминат, Виетнам – старият съюзник на Лаос, реши да заплати за изграждането на разположеното в съседство селище за атлетите.

Като част от първоначалната сделка с Китай, около 50 000 китайски работници и семействата им следваше да участват в схемата за „развитието на новия град” около стадиона. Но, необичайно за Лаос, където малцина дръзват да критикуват официалната политика, планът бе посрещнат с противопоставяне дори от Народното събрание на страната. Сега „китайският квартал” ще е много по-малък, но насоката е очевидна. Новопристигнали китайски емигранти отварят магазини и други бизнеси във Виентян и навсякъде другаде.

Променливият характер на международната зависимост на Лаос е може би най-добре отразен в историята на трите жилищни блока по пътя към виентянското летище Уатаи. Завършени през 60-те години за нуждите на служители на американското централно разузнаване и други американски консултанти, сградите са поети от съветски експерти и техници, когато комунистическата група Патет Лао завзема властта през декември 1975 г. Днес те са наричани „хотелът и апартаментите Меконг” и обслужват главно китайска клиентела. Един етаж е за пекинския ресторант, с табели на китайски, лаоски и латиница, и нощен клуб в китайски стил с караоке бар. Пътят от летището към града също е свързан с нови офиси на компанията, магазини и ресторанти, с изписани с китайски йероглифи имена.

Китай в Лаос за постоянно

През октомври миналата година връзките между Китай и Лаос, както и тези отвъд тях, бяха бетонирани в споразумение за изграждане на четвърти мост над р. Меконг. Този четвърти мост ще премине над реката между градовете Бан Хоуей Шай (Ban Houei Xai) в Лаос и Чианг Конг (Chiang Khong) в Тайланд, заменяйки бавната и тромава фериботна връзка между тях. Нова магистрала, функционираща при всякакви метеорологични условия, вече свързва Бан Хоуей Шай с Ботен, разположен на границата между Китай и Лаос. Новият мост ще предостави първата директна пътна връзка между Китай и Югоизточна Азия.

Лаоските власти очакват 480-метровият мост да бъде завършен в 30-месечен срок и да бъде платен по равно от Тайланд и Лаос. Лаоският дял от проекта ще бъде заплатен с отпуснати 20 млн. щ.д. от Китай.

Нарастващото китайско влияние в Лаос е от особена важност в светлината на дългогодишното съперничество за влияние между Китай и Виетнам. Виетнамските чиновници са управлявали по-голямата част от администрацията по време на френската колониална ера, приключила през 1953 г., и много от тях са останали в страната като бизнесмени и частни предприемачи. Новопристигналите виетнамци често имат роднини в градовете по долината на р. Меконг, като Виентян, и могат по-лесно да получат местни документи за самоличност – а след известно време и гражданство. Виетнамското икономическо влияние и инвестиции са особено забележими на юг.

Но дори и там евтините китайски потребителски стоки изобилстват в местните магазини и е просто въпрос на време китайските предприемачи да се установят по-твърдо и там. Една затвърдена позиция в южен Лаос би дал на Китай по-директен достъп до Камбоджа – друга държава, приближила се към Китай през последните години – и до сравнително преуспелите градски зони в североизточен Тайланд. Но въпреки новия икономически прогрес, малкото население на Лаос само по себе си никога няма да предостави достатъчен обем на потребителското търсене на китайски стоки, към което се стреми Пекин.

На 23 октомври 2009 г. китайският президент Ху Джинтао и неговият лаоски колега, Чумали Саясоне (Choummaly Sayasone), се срещнаха в Пекин, за да затвърдят топлите си отношения. Макар и обвито в традиционната, комунистическа риторика, посланието беше ясно: Китай е в Лаос за постоянно – много след Азиатските игри. И щом веднъж бъде завършен, скоро очакваният четвърти мост по р. Меконг би могъл да разшири това влияние и също да промени геополитиката на региона.

*Бертил Линтнер е базиран в Тайланд шведски журналист и автор на няколко книги на тема Азия. С позволението на YaleGlobal Online. Copyright © 2009, Yale Center for the Study of Globalization, Yale University.

Превод: Цвета Петкова