За вярата, справедливостта и възмездието в България

©Стефан Чурешки

Един от ореолите на новата  констелация в България е въздаването на справедливост  и възмездие на делата на “лошите”. Думата “справедливост” е славянска  по произхода си и означава “въздаване според истината”. Същевременно в този български смисъл истината не се разбира само като еднозначен поведенчески акт или определен словесен изказ, а се разбира като едно надвремево и надпространствено явление, което освен практически има и метафизични измерения. За да има тържество на истината, т.е. справедливостта,т.е. Божията правда,  е необходимо да има обществена почит към нея с цялата й сложност, подлежаща на обосновка и тълкувание от мъдреци, учени и религиозни деятели. В България обаче поради ред специфични причини на нашето модерно развитие обществена почит към истината няма, а има култ към силата. Ние се прекланяме пред Боримечката, прекланяме се пред нашите и чуждите военни, прекланяме се пред силата  на източните бойни изкуства. На сградата на Народното ни събрание пише “Съединението прави силата”, т.е. националното обединение е етап от реализирането на силна, т.е. Велика България, култа към която е поддържан главно от историческата интерпретация на отделни факти от историята у нас. МАкар е не виждам какво е това величие на нация, която не издига хора по ценз и знания и която няма култ към истината. Ние искаме от ХІХ век сила чрез съединение, и затова на сградите на официалните ни институции и в кабинетите на ръководните фактори няма девиз “Чистотата ражда истината”, което е поуката от автентичната българска история, в която централна интрига е състоянието на религиозния въпрос, а не политическата конспирация и състоянието на мафията. А култа към истината е бил свойствен за българите и през езическия период, видно от надписа на владетеля Персиян край Филипи и през християнския период.

 Следователно  мотивацията при раздаване на  “справедливост” при това положение  на нещата с оглед модерния  български култ към силата  ще бъде на чия страна е  силата, та да отидем при нея и да действаме според нейните изисквания. Този рационален и ирационален култ към силата е дообогатен с нормите на мистичната конспирация, какъвто е характерът на българската политика след Освобождението според културния анализ на известната книга на Симеон Радев “Строители на съвременна България”. Така ние взехме за съюзник силна Герамния, чиято сила беше сразена през войните и ние на два пъти катастрофирахме заради този култ. Ние се прекланяхме пред силния СССР и когато той се разпадна ние се отдръпнахме от него, като оспорихме освобождението на България от османска власт през 1878 година. Така въздаването на справедливост и възмездие у нас става според почитта към силата, независимо каква е и откъде идва тя и според устните и тайни договорки с хора, посветени в “заверата”, към която има култ в националната литература и която на вулгарен криминален език се нарича “далавера”. Тези културологични особености на българското общество през модерността, които оставят отпечатък в обществените нагласи на практика пречат за обективацията на истината, схващана като обективирана реалност на видимия и невидимия свят,   и оттам водят до елемент на групировъчно мислене в сферата на държавността и институциите. Затова  от гледна точка на цивилизационните понятия за истина, възмездие, справедливост и достойна оценка на човека  според положените от него труд и показани знания – двата мотора на човешката култура -  малко трудно може да се  очаква въздаване на  полагащото се на хората у нас според реалността, дефинирана от свойствата на видимия и невидимия свят на българското битие. Затова при въздаване на справедливост и възмездие следва да има изясняване на истината и на правдата, а после да се търси култа към силата, била тя сила на оръжието или сила на източните бойни изкуства, която може институционално или частно да въздаде според направеното от хората у нас.

Измяната на автентичната българска народопсихология, която е психология на воини на вярата и книжовници, преместването  на официалния култ от култ към истината към култ към силата и въздигането в култ на конспиративните групировки – мафия, бивша ДС и незаконни икономически сдружения атакува остро  вярата и надеждите на хората, както  и устоите на държавността на българите, според известните ни исторически реалии на вяра и държава по света. Разбира се днешната  БПЦ не може да издигне култа към истината и знанието, характерни за Европа и християнската цивилизация, нито ще си плати подобаващо и заслужено на компетенти светски лица да го направят, а ще действа главно чрез заплахи за Божие наказание и чрез психологическо и интелектуално зарибяване на патриотична основа чрез изтъкване на минали заслуги на Църквата.  Затова нашето бъдеще е нерадо, а Европа никога няма да разбере българите, особено тези, които получават привилегии и финансови ресурси без нищо да са направили. 

Подбрана  библиография на Стефан Чурешки  

      Научни  публикации 

      Чурешки, Ст.,  «Отношението "българи-хуни-скити" в ранносредновековните  текстове според една  интерпретация на известен пасаж от Именника на български ханове», сп.Минало, 1998, кн.1, с.13-22 . Сведенията от допълнителните проучвания върху Именника дават основания на автора да счита, че правилното назоваване на  документа е Именник на българските князе, а не Именник на българските ханове. Довод за това е естественият език на извора и успоредиците му с други документи от славянската традиция и българската народна памет.

      Чурешки,Ст."Християнство и история. Към философията на българската история",С.,1998

      Чурешки, Ст. "Един различен поглед върху вярата на ранносредновековните българи според някои успоредици в средновековните и античните извори", Минало,С.,1999,кн.1,с.5-25

      Чурешки, Ст. "Народностното име и  произходът  на българите според някои  антични  и средновековни свидетелства", Минало,С.,2000,кн.1,с.20-35

                Чурешки, Ст., «Грешките, неточностите  и заблудите в учебниците по  история», С., 2000

                Чурешки, Ст.,  «Римокатолическата  пропаганда и българската история  .Към философията на българската  история», В.Т., 2001

                   Чурешки, Ст., «Кратък очерк относно  историята на християнското изповедание», сп.Съвременник, бр.2,2004, с.474-502

                  Чурешки, Ст. «Историческата логика  във философията на българската  история», сп.Разум,  бр.1, 2004 (07), с.56-79

                 Чурешки, Ст., «Православието и  комунизмът в България  1944-1960г.»,  С., 2004

    Чурешки , Ст. , « Религия и наука  в България», сп.Съвременник, бр.2, 2007, с.434-455

              Чурешки, Ст. « Някои проблеми  на философията на историята.Една задочна лекция за България», сп.Минало, кн.4, 2007, с.81-96

         Чурешки, Ст. «За някои видове  исторически теории», сп.Разум,  кн.2, 2007(16), с.63-87

                 Чурешки, Ст. « Наука и духовност», сп.Съвременник, кн.2, 2008, с.415-433

                 Чуреши, Ст., «Отново за философията  на българската история», сп. Минало, кн.3, 2008, с.84-96

                   Чурешки, М., Чурешки, Ст. “Колелото  на историята”, издателство Домино, С., 2008

Choureshki,Stefan, An observation on the getic-schythian ethnic ahd cultural interactions in the 8th.-5th. Century BC : Contact in motion, in: Thracia 11, Studia in honorem Alexandri Fol, Serdicae,1995,pp.181-190 

      Публикации  в печата 

        Чурешки,Ст. " Християнство, политика  и национална идея", в."Капитал", 30 юни-6 юли 1997г., с.55

        Чурешки, Ст "Левски в измеренията  на светостта", Литфорум, бр.26, 9-15.07.1997, с.1-7

        Чурешки, Ст."За християнството  и Яворов", Литфорум, брой 1, 1998, с.3

        Чурешки,Ст. "Необходима или излишна  е националната доктрина на  България", в."Македония", 31.01.1998, с. 6

        Чурешки, Ст. "За България приемането  на православието е било достойният, а не пресметливият избор", в."Континент", 09.10.1998, с.27

               Чурешки, Ст. "Македония и българската  самоличност", в."Македония", брой 45,09.12.1998, с.5

               Чурешки,Ст. "Пак марксизъм-ленинизъм",в."АзБуки", бр.12,2000,с.6

               Чурешки, Ст., «Възпитанието в  християнски добродетели – възможно  пожелание за българското учлище»,  в. «Аз Буки», бр.40, 2004, с.14

        Чурешки, Ст., «Съвременното езичество», в. «Сега», 09.05.2005, с.12

        Чурешки, Ст., «За Орфей и националната  идентичност»,в.«Сега»,  19.09.2005, с.13

                  Чурешки, Ст., «Академизъм и религия», в. «Седем»,   31 май-6 юни 2006,с.6

                   Чурешки, Ст., «История и религия», в. «Седем», 2-8 август 2006, с.6

                  Чурешки,Ст., « Интелигенция и  елит на прага на ЕС»,  в.  «Сега», 16.10.2006,с.12

                    Чурешки, Ст., “За книжовността  и предмета”, в.”Сега”, 11.12.2006, с.12

                     Чурешки, Ст., “Когато рицарите  станат шутове”, в. “Сега”, 26.02.2007 , с.12

                    Чурешки, Ст. “Какво правя още тук?”, в. Седем, 18-24.04.2007,с.5 

                    Чурешки, Ст. “Историческата критика в България”, в. АзБуки, брой 39, 2007, с.14

                Чурешки, Ст. “За притчата на  историята”, в. “Монитор”, 14 март 2008, с.15

                     Чурешки, Ст. “   Историческо  съзнание        и религиозност”,  в. “АзБуки”, брой 15, 2008, с.14

                     Чурешки, Ст. “Какво ни пречи?”, в. “Монитор”, 19 април 2008, с.12

                      Чурешки, Ст. “ Ще успее ли  православието в България ?” , в. “Монитор” 25 април 2008, с.13 

            Повече текстове от автора  можете да прочетете в Интернет порталите www.pravoslavie.bg, www.liternet.bg, www.kritikabg.com, www.pravoslavieto.com , електронното историческо списание Anamnesis  и страницата sc.atspace.com.