Сватбарски стрелби по цивилни цели

Сергей Трайков
Стършел

- Предстои да се види дали обществото е узряло да се приемат показанията на полицаите, водили разследването - каза главният прокурор Борис Велчев по повод негативните отзиви сред хората за промените в Наказателно-процесуалният кодекс, които минаха на първо четене в парламента.

Според тях може да бъде осъден всеки, срещу който анонимен полицай даде свидетелски показания, и то писмено, без изобщо да се явява в съда.

Явно обаче обществото не "е узряло" да вярва на анонимните ченгета - според едно проучване на Центъра за изследване на демокрацията 61,9% от гражданите нямат доверие в полицията.

А и как да имат, след като се чудят кога полицаите работят срещу престъпниците и кога - в съдружие с тях? Как да имат доверие, когато често са или потърпевши, или свидетели на най-шокиращи полицейски действия.

Ето за какво например Бургаският окръжен съд осъди полицая от "Икономическа полиция" в Бургас Евгени Ганев на 20 години.

На 5 август 2008 г. около 6 сутринта в бистро "Бохеми" в центъра на Бургас на една маса седят и пият полицаят Евгени Ганев, началникът на РПУ в Приморско Красимир Димов и 23-годишният студент Тодор Стоев. Изведнъж, като в мафиотски филм, полицаят Ганев насочва пистолет към Т. Стоев и хладнокръвно го застрелва в главата. Смъртта на младежа настъпва мигновено.

А убиецът-полицай спокойно запалва цигара, излиза пред бистрото, започва да уринира на тротоара и да крещи: "Той сам си посегна!"

Какво прави през това време полицейският шеф Кр. Димов? Слага белезници на убиеца? Вика "Бърза помощ"? Обажда се в полицията за подкрепление? Нито едно от изброените.

За помощ започва да звъни персоналът на заведението, а висшият полицай тихомълком изчезва от местопрестъплението. По време на следствието в показанията си полицейският шеф упорито твърди, че не помни абсолютно нищо, защото има "бели петна" в съзнанието точно за времето, в което пред очите му става публичният разстрел.

Но въпреки "белите петна" Кр. Димов се кълне, че няма нищо общо с убийството. Записът на охранителна камера от съседна банка обаче показва как преди разстрела полицаите Е. Ганев и Кр. Димов скришом под масата няколко пъти си подават пистолета, като ту вадят, ту слагат пълнителя в него. Сякаш двамата се чудят кой да убие младежа. Докато накрая Е. Ганев натиска спусъка от упор.

И тук възникват въпроси, на които следствието и прокуратурата изобщо не дават отговор: за какво е убит студентът - заради неотчетени пари от сводничество, от наркотици или заради някакви други общи далавери с полицаите? Дали това е единственото убийство на полицая Е. Ганев и неговия "непомнещ" колега?

Кои всъщност са по-опасните престъпници и убийци, от които трябва да се пазим - цивилните или униформените? И кой трябва да разследва и арестува престъпниците, след като цял началник на полицейско управление бяга от местопрестъплението и оставя въоръжен убиец на свобода?

Не случайно МВР най-успешно намалява престъпността, като укрива престъпленията, вместо да ги регистрира. В страните от Европейския съюз от 2001 г. насам броят на регистрираните престъпления непрекъснато се увеличава, а у нас - намалява. Швеция е на първо място по ефективност на полицейската работа, а България - на 18-то.

Докато един шведски полицай регистрира 73 престъпления годишно, то българският полицай регистрира едва... 4 престъпления. И на населението ни се пробутва статистика, според която у нас има по-малко престъпност, отколкото в Швеция.

Само че населението отдавна не вярва на държавната статистика. Затова и главният прокурор Борис Велчев признава нещо, което се знае от всички: "В България хората се страхуват много повече от държавата, отколкото от престъпниците."

Тази поредна прокурорска констатация е вярна, но не успокоява никого. Защото на българите до гуша им е дошло от констатации, които не водят до никакви конкретни действия.