Всеки закон - скандал!

Почти няма идея на управляващите, която да не е предизвикала обществен ропот или подозрения в лобизъм. Защо ли никой не иска да въведе малко ред в законотворчеството?

АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ
Сега

Няма никакво значение коя политическа партия ще вземе властта, парламентът винаги работи по един и същи начин - със скандал.

Години наред се прокарва нескопосано законодателство, лобистки проекти, позорни поправки, като "Ванко 1" например, текстове, които отварят широко врати за организираната престъпност и корупцията по всички етажи на властта.

Всички надежди, че това ще бъде променено и че най-после законите ще се пишат в полза на хората, а не на чиновника или престъпника, са на път да се изпарят още преди да приключи първата година от това управлението.

Какво се случва на практика?

Почти няма закон, който да се внесен или гласуван в парламента и да не предизвика масови протести или съмнения за обслужване на частни интереси.

Първият законопроект, който пресните управляващи от ГЕРБ внесоха, бе за нотариусите. И той не предвиждаше затягане на правилата, за да няма толкова измами с имоти, или някакви практични облекчения за гражданите.

Той гарантираше, че ще се пази мястото на всеки нотариус, ако той бъде избран за депутат. Както се казва - първо да се погрижим за себе си, после - ако ни остане време и сили, и за другите.

Когато обаче депутатите стигнаха до гражданите, се оказа, че май е било по-добре изобщо да не се грижат за тях. В името на битката с престъпността МВР поиска пълен достъп до всякаква информация - от сърфирането в интернет до комуникацията по мобилни телефони.

След бурните обществени протести идеите бяха модифицирани, а конкретните текстове в закона така овъртяни, че дори специалистите още спорят има ли опасност от злоупотреба с лични данни или не. И в обществото надделява недоверието в МВР, усещането, че ведомството само привидно е отстъпило и пак ще прави каквото си пожелае.

Същите са настроенията и по отношение на другата голяма баталия през последните дни - сблъсъкът "за" и "против" генните мутанти. Откровено лобистките поправки в закона за ГМО и нескопосаните обяснения на управляващите защо те се налагат направо взривиха форумите.

Там се водят денонощни дискусии, събрана е информация за цяла енциклопедия по въпроса, пишат се протестни писма до американския посланик, дръзнал да защити ГМО, и се ражда истинска опозиция на властта.

Дори капитулацията на ГЕРБ по либерализирането на режима за ГМО не успокои духовете. Напротив - в момента всички текстове се разнищват и подозрението, че победата е пирова, а управляващите пак ще прокарат по някакъв начин намеренията си, се увеличава.

Не се мина без скандал и при закона за митингите и събранията, където бяха записаха драстични ограничения за протести пред сградите на правителството, парламента и президенството. И при законите за обществените поръчки, хазарта, данъците и т.н.

Изобщо общото впечатление е, че голяма част от нормативните актове, с които народните избраници се занимават,

са в полза на властта и не са от полза за гражданите

А практиката да не се пишат нови закони, а само да се правят кръпки в старите води до хаос в цели сектори и отваря безкрайни възможности за корупция.

Няма стабилна държава без стабилно законодателство. За съжаление, българското определено не е такова. Администрацията няма време дори да се запознае с един закон и той вече е променен.

Нерядко се случва цялата логика на някой закон да се променя с един невинен запис в преходните и заключителните разпоредби. Затова и мнозина се шегуват, че нормативните актове вече трябва да се четат отзад напред - защото най-важното е в заключителните разпоредби.

При тази бъркотия изобщо не смеем да мечтаем предлаганите промени да бъдат съпроводени с финансова обосновка и обезпеченост. И да се знае още от самото начало колко ще струва приемането и прилагането на всеки нормативен акт - ако е нужно алинея по алинея. Защото много от добрите намерения в законите изобщо

не могат да бъдат приложени на практика заради липсата на пари

Друга част пък се саботират от самите министерства, които безобразно дълго пишат нужните правилници и наредби. Изобщо няма да споменаваме, че в закона за нормативните актове е изрично записано, че "след влизане в сила на нормативния акт се проверяват резултатите от неговото прилагане" и ако е нужно, се прилага "отменяване, изменение или допълнение на нормативния акт".

Някой да е чувал за подобни проверки? Самият закон за нормативните актове пък е от далечната 1973 г. и доскоро в него имаше думи като "социалистическо" и "социалистическа".

За да бъде прекъсната порочната практика, целият законодателен процес трябва да бъде изваден на светло. Всички законопроекти да се приемат задължително след обществено обсъждане.

И на всеки три месеца да се прави анализ на действието на законите, за да се види кой се е облажил и кой е пострадал. И тогава какви неща ще лъснат!

Но ще посмее ли някой да въведе ред? Нали в мътни води най-лесно се ловят златни рибки.