Радичковите две щръклета ручат жабетата в българското блато

Иво Инджев

Боя се, че премиерът Борисов бърка принципите, върху които строи позицията си по два ключови проблема за България, като им разменя местата.
Това е видно от предварителната му увереност, че полицейските акции “наглите” и “октопод” са голям успех, макар това да не може да се докаже преди да бъдат произнесени осъдителни присъди. В същото време г-н Борисов заявява, че накрая, т.е. след построяването на АЕЦ “Белене”, щяло да стане ясно дали това е изгодно!

Би трябвало да е точно обратното – изгодата от влагането на колосални пари в обект от мащаба на ядрената централа задължително трябва да се калкулира още с проектирането, докато за успеха на полицейските кампании е желателно да се съди по тяхното приключване в съда. И както се вижда, никой на Запад не желае

Делото, станало популярно като процеса срещу “групата Николов – Стойков”, е поредното предупреждение за това колко сме далеч от европейските стандарти. Ако за други дела може да се говори абстрактно, то в този случай имаме пред очите си сравнението с Германия, където свързаните с Николов и Стойков перачи на европейски субсидии престъпници отдавна получиха присъди и вече ги излежават, макар деянията им да са по-леки от тези, в които обвиняват тук “Николов – Стойков”.

По нашите земи по традиция имаме уважение към германските стандарти. Казано с езика на Радичков , взето на заем от разказа му “Заекът”, българинът се възхищава от германското качество, от онези “две щръклета” , както картинно е показано от писателя в сцената с наковалнята в селската ковачница:

“Новата наковалня бе събрала в себе си гласовете на руска стомана и изтърканото желязо на стари подкови, подритвани по пътищата, на сечива, белязани с емблемата на две щръклета – старовремска марка на добра стомана, – какви ли не отломки от солинген и ковашко желязо за подкърпване на мотики, синджири от плугове марка „Глиган“, германско желязо от войните, българска стомана, лята и кована в български фабрики”.

Ако се върна към темата за разменянето на принципите в подхода към приоритетите в държавата, откривам, че “двете щръклета” тук все не могат да си намерят място в нашенското блато, защото всяка жаба не си знае гьола. А после се чудим, защо ги ручаме жабетата , както каза премиерът, констатирайки “след дъжд качулка”, че сме консумирали негативите от провала на Румяна Желева пред европарламента.

Човекът с най-много власт в държавата има най-малко права в едно отношение: в заемането на грешни позиции. Едно е хората да те възприемат ( в широкия смисъл на думата) като полицай, от когото очакват успехи в борбата с престъпността, друго е най-буквално да се самообявяваш за такъв. А тъкмо това направи днес в свое изявление Борисов, казвайки пред репортери в Габрово за себе си: “аз, като полицай”….

Друг е въпросът, че продължението на фразата му е свързано с новината за евентуална ревизия на заключението за смъртта на Ахмед Емин, обявения за самоубил се в сараите на Доган негов секртар. Лично по инициатива на Борисов! Това е дотолкова политически интересно след мистериозното прекратяване на критиките на Борисов срещу “властелина на обръчите”, че си заслужава отделен анализ.

На премиера докладват всяка сутрин в 6,30 от МВР , както също заяви самият той. Това може за мнозина да е симпатично, но е и симптоматично за прехвърлената мярка. Не може г-н Борисов, който е бил няколко години полицейски шеф, да се изживява цял живот като такъв и особено в битността му на министър-председател. Освен ако не иска да налива вода в червената мелница, която все по-шумно обвинява властта в полицейщина.

Червената мелница и без това не спира да мели – уж били два остри камъка, а Първанов и Станишев вече запяха в синхрон по темата за необходимостта да се отворят досиетата на прехода, сякаш те и тяхната партия няма да надникнат оттам с цялата си преяла грозота, ако това наистина се случи. И по този повод, да попитам конкретно: ще се отворят ли икономическите досиета на кръговете от олигарси около самия Първанов, щом като негови спонсори, като Людмил Стойков, далеч не най-видният между тях, се оказват толкова трудни за преглъщане от съдената ни система?

И това прецедент ли е изобщо, или е по-скоро нещо типично за недосегаемите негови приятели? Един такъв близък до него пернишки митничар, Венцислав Деянов се казва, е сред рекордьорите ( направо е за Гинес) по отложени дела срещу него и в крайна сметка беше оправдан след като 17 пъти успява да финтира съда по обвинения за големи присвоявания.

Фактът , че г-н премиерът става рано сутрин със загрижеността си за дейността на МВР, не означава, че трябва и да си ляга с нея. Трябва да има мярка, мярка за неотклонение от приоритетите на една държава, която отново се оказва податлива на стратегическия шантаж на Русия и криволичи като подгонена от ловци лисица в мнението си.

Такова впечатление оставя разнопосочното говорене по този проблем поне на четири гласа – едно казва вицепремиерът Дянков, друго на следващия ден извърта икономическият министър Трайков, трето предопределя премиерът Борисов, но става пред очите ни накрая това, което е заложил както капан главният ловец на републиката, президентът Първанов – а уж нямал правомощия!