Партийните босове се борят със собствените си фобии

Ако сте забравили за колосалната стратификация (разслоение) на обществото в континентален Китай, известен също като Китайска Народна Република (КНР), може да ви се струва, че всяко заявление от страна на Пекин отразява възгледите на болшинството от населението в страната, а не неуместната идеология, поддържаща в състояние на анабиоза сравнително затворена група, стояща на върха на еднопартийния режим.

Докато не се случи „Интернет-затъмнението” в Синцзян, където през юли 2009 г. по указания на местното партийно началство просто бе изтръгнат кабела, съединяващ региона с останалия свят, бе невъзможно напълно да се усети доколко китайските власти игнорират интересите на редовите граждани.

Нима от „жестокият удар” по сепаратизма не пострадаха всички поред, от малкият бизнес до китайските футболни фанатици. С наближаването на Лунната Нова година бе възстановен достъпът до 27 сайта (без e-mail, банери), обмен на sms (но не повече от 20 дневно и не извън страната) и накрая, услугата e-mail на един от сайтовете, но само за получаване, без изпращане.

Едва ли трябва дълбоко познание на Интернет, за да се разбере: партийните босове водят борба не с реална заплаха, а със собствените си фобии. И главният източник на тези фобии е достъпността на развитите технологии, от които Пекин не е в състояние да се откаже в настоящите условия. Може или да нараства икономическият ръст, или да навлиза в бездната на страданието и глада, наподобяващи тези, които са в съседна Северна Корея. С помощта на новите технологии Далай Лама и тибетското правителство в изгнание получи възможност не само да разпространява своите инициативи зад граница, но и оперативно да получава сведения за положението вътре в Тибет. Пекин вече не е в състояние да натрапва на останалия свят своята картина, налага му се да търси отговори на новите предизвикателства в съвременните условия на свободно разпространение на информация.

Но същевременно, за да имат смисъл тези отговори, е необходимо да се върви напред, към все по-голяма откритост към обществото. Вместо това, Пекин, както е видно по това, което се случи в Синцзян, предприема опити с всякакви средства да се върне назад във времената на тотален контрол над масите. В континенталната част на Китай (както се нарича територията, която е исторически под контрола на еднопартийния режим, освен нея има още „алтернативно” китайско държавничество, демократическо – на Тайван) нарастват цензурните ограничения. Вече става въпрос не просто за отваряне на достъпа към социалната мрежа, сайтовете на задгранични правозащитни организации и блогове в Китай, но и за контрол над караоке-песни, съдържание на sms-и и форуми, забрана за регистрация на частни сайтове с домейн .cn, както и на реклама с парични възнаграждения за докладване на „нискокачествени” материали в частния мрежови обмен.

Най-показателната инициатива са досадните „червени” sms и митът за „славното маоистко минало”. По указания от върха се провежда масово заливане на мобилните телефони на обикновените граждани с цитати на председателя Мао, пропаганда с частни поздравления, включващи указания за безсилието на „хартиените тигри” (Мао нарича „хартиени тигри” демократическите страни на Запад), налагане на фанатичните сайтове на секретари на компартията. На основателя на еднопартийния режим се въздигат нови, гигантски паметници, а старият лидер на компартията започна да се появява сред публика в маоистки стил и посрещна настъпването на Новата година в бившата революционна база в провинция Фуцзян. Образователният процес в КНР е построен така, както е бил и до 1976 г., т.е. със завършилата със смъртта на Мао „културна революция” нищо особено не се е случило.

Трябва да се отбележи, че в хода на последното посещение на посланици на Далай Лама в Китай, делегацията не е отведена в Шанхай или други процъфтяващи региони, а в мемориала на председателя Мао, създаден в бившата му селска резиденция в провинция Хунан. И веднага след приключването на 9-ят етап от преговорите, Пекин окачи титлата Панчен лама на 19-годишен тибетски юноша, назначавайки го на поста заместник-председател на Китайското будистко общество – едно от петте „патриотични” религиозни структури, на върха на които стоят, естествено, китайски будисти. Наред с това отново предложиха на Далай Лама и „кликата му” да се откажат от „разколническите заявления и действия”, казано иначе – да преминат курс на „патриотично превъзпитание”, разработен от партийните идеолози за всички тибетски манастири в Китай.

Освен това Пекин демонстрира, че единственото условие за легално пребиваване в религиозната му система е признанието на „духа на Мао” (напомняме, че през ноември 2008 г. пекинският Панчен лама, посетил мемориала в провинция Хунан и написал на работната дъска на великия хранител: „Да живее духът на председателя Мао”).

В условия, в които Пекин така се стреми да утвърди „духа на Мао”, президентът Барак Обама трудно може да разчита на това, че думите и намеренията му няма да бъдат изказани през цензурата в континентален Китай. От президентската му реч агенция Шинхуа премахнала фраза към тези „които се държат за властта с помощта на корупция, лъжи и измама, за сметка на потискането на несъгласните”. Отговорът му срещу цензурата в Интернет на среща със студенти в Шанхай бил премахнат от вътрешния портал в КНР в продължение на часове. Последните коментари по повод срещата с Далай Лама, публикувани от Шинхуа на 17 февруари, предлагат да се обмисли възможната „поддръжка на ръководството на Китай от лидера на тихото движение за суверенитет”.

Но най-знаково е сравнението на председателя Мао с националния герой на американския народ Абрахам Линкълн. Не е далеч времето, когато през декември 2009 г., това направи консулът в Литва, Минтао Тун: „Някои политици по света поддържат Далай Лама и го разглеждат като защитник на правата на хората. Това Китай изобщо не може да разбере. Например в САЩ президентът Линкълн освободи чернокожите от робство и го считат за герой, а действията на Китай по ликвидацията на крепостния режим в Тибет се оценяват по друг начин”. Първоначално, през ноември, тази идея пряко адресира до Барак Обама друг представител на дипломатическото ведомство в Пекин, официалният му говорител Ма Чжаосюй. Всичко това свидетелства за твърде опасната тенденция в идеологическото установяване на еднопартийния режим в Пекин. Нали именно по инициатива на Мао Дзедун отрядите на „стражите на червената революция”, по-известни в Русия с името „хунвейбини”, разгромиха всички религиозни организации, в това число и „патриотическите”, изгориха древните философски ръкописи на тибетския будизъм и разбиха надгробните паметници в дома на китайския философ Конфуций. Както и да се старае Пекин да се отдели от свободата на Интернет и да наложи на света своята версия на историята, в която действията на Мао не подлежат на критика, продължаването на движението в това направление е способно да предизвика само характерни за периода на „студената война” подозрения, че Китай прекалено често стои зад събития, имащи съществено политическо значение в живота на съседите си.

Достатъчен е само един, но много съществен, пример. Китай се оказа една от малкото социалистически страни, открито отказвайки да признае разобличението на култа към личността на Йосиф Сталин. Портретът на „отеца на народа” и днес стои до портрета на Мао в кабинета на строителен началник във филма на китайския режисьор Цзя Чжанка „Натюрморт”. Възвръщането на Сталин става все по-забележимо и в съзнанието на Пекин за Москва. Наскоро стана известно, че за 9 май московските власти имат намерение за сложат в центъра на руската столица щанд, прославящ „подвизите” на Сталин по време на Втората световна война. Естествено, може да възникне предположението, че зад тази инициатива е скрито влиянието на Пекин.

Възможността за противостоене на подобно развитие на събитията днес е само в Съединените Щати. Срещайки се с Далай Лама, президентът Обама преди всичко демонстрира, че не поддържа стремежа към еднопартийния режим в Пекин, който връща обществото към времената, когато вярващите се разглеждаха в качеството на елементи от миналия „феодален строй”, които в крайна сметка подлежат на сурова преработка.

Портал Credo.Ru

Превод: Eкатерина Попова