История и религия. Към философията на българската история

© Стефан Чурешки

Историята винаги е била една от най-силните науки, които с познанието и фактите си подкрепят или отричат дадени постановки на религията. Затова познаването на историята според оригиналния език на документите и правомерната интерпретация на свидетелствата на времето от всякакъв характер е от ключово логическо и общопознавателно значение за това какъв довод и каква представа за нашето верово убеждение или житейска философия ние ще предоставим. Историята често пъти е считана за опасна наука. Опасността идва от факта, че историята може да създава житейски представи и мотивация за действие, които пряко могат да се отразят както на политическото статукво, така и на движения между народите и породени от това техни действия в международната констелация. Затова често пъти историята е насилвана, изпочавана, натъманявана и целево използвана с цел да се получат преки дивиденти от морален и материален характер. Нашите страдания през комунизма обаче днес ни позволяват да си кажем открито някои неща. Затова заниманието с история е повече от продуктивно, изхождайки от мнението, че историята с нейната правомерна тълкувателна система и знание на точния факт може да се поддаде на описание с вселенски закономерности, които да дадат основа на прогнозиране и на извличане на една обща човешка логика, която да бъде полезна на хората и да развива тяхното мислене и въображение.

Историята е от съществено значение при формирането и на политически убеждения, затова често пъти в историографията на всеки народ има тъмна политическа намеса, която има за цел да даде една представа у обучавания или любителя на старината, която да легитимира политическия ред или да установи дадено религиозно убеждение сред населението. Така е с комунизма, така е и с политическия режим на демокрацията у нас. Затова историята в европейския, в това число и българския случай е от особено значение за формирането на възглед у човека, който иска от него политическата сила или религиозната институция. Фактически ние през близкото минало, а и досега изучаваме като философия на историята, която е най-силно обоснована от гледна точка на политическата или религиозната философия, един ортодоксално исторически материализъм, който е атеистичен и антитеистичен, интернационален, т.е. има поддръжници в цял свят и е латински по своята философско-изразна система за назоваване на света и явленията в него. Тъканта на историята в този материализъм, който е изучаван като философия на общото образование у нас, в това число и от свещениците и духовенството и няма как да не е оставил отпечтък в системата им на вярвания и богопредстава, учи, че всичко в света се върти около въпроса за разпределянето на материалното богатство и придобиването и откриването на все повече и нови материални блага. Според историческия материализъм степента на развитието на дадено общество е нивото на материален просперитет в него и на този материален просперитет се отдава първенство при реализирането на обществените проекти. Историята тук помага с твърденията си за стадиалността на развитието на човечеството, или с постановката си за етапност на развитието на цивилизацията, в която етапност религията е само брънка от развитието на човека, който един ден в светлото бъдеще ще се реализира без Бога и без нуждата от църковен институт. В тази етапност имаме зараждане на вселената от Големия взрив, който материалистично разказва за развитието на света и който иска да вкара Бога в земна лаборатория и без да обяснява откъде произлиза духа на човека и не казва нищо за невидимия и научно материално непроверимия свят, който според общохристиянския символ на вярата също е създаден от Бога. От появата на човека, който е произлязъл от света на животинските видове, и следователно се ръководи от инстинктите си както учи Фройд, т.е. понятия като култура и хуманни ценности не са важни за обяснение на мотора на психологията в историята, т.е. светът може да се опише без Църква и без религия, историята на света се разделя на няколко периода. Това са изправеният човек – периодизация по начина на ходене и по биологическата конструкция на човека, след това идва мислещият човек – периодизация по степените на разума, като разума се мисли са последната инстанция на цивилизацията, без да се държи сметка за силата на чувствата и на тяхното възпитание и контрол , нито за сетивността на човека, която е родила велики образци на културата , след това идва правещият човек – периодизация по степените на производство, като тук се защитава онази материалистична философия, която казва, че в отношението към материята се вижда степента на цивилизованост и така се поддържа онази футуристична теория, основана на определена интерпретация на историята, която казва, че бъдещето на света е на технологиите и по развитието на технологиите се дефинира степента на цивилизованост. В тази схема, която е защитавана най-вече от теорията и практиката на археологията навсякъде по света се избягва въпросът за религиозния човек и за степените на религиозна представа, която се разглежда еволюционно – т. е. с развитието на разума и чрез организация и подреждане на материалния свят, който е мислен за културно пространство от последна цивилизационна инстанция – в това число и “великолепната българска природа” - се достига до различни и по-съвършени форми на религии, като крайният етап е превъзмогването на страха от стихиите, който според еволюционистите е първопричина за вярата и преклонението пред Бога , разкриване на истината за света на отвъдното, ако то е предмет на занимание от страна на историка и философа и достигането до пълната истина за развитието на света, като потенциал на отговорите ще дадат космическите проучвания и евентуалното откриване на непознати извънземни цивилизации, които се очаква да бъдат по развити от нас и да ни дадат отговор на питанията, на които историята със сегашния си арсенал от знания и представи не може да ни даде. В историческия материализъм няма място за мистика, за ирационализъм, за чудо, за Божествено откровение и за проява на свърхестествено начало от видимия и невидимя свят. Без отговор остават и проявата на интуиция и парапсихология, както и всякакви форми на идеализъм, които не са породени от страх от битието и от отвъдното, а са дошли като следствие на възможностите за проява на възвишеност и човеколюбие у първите хора. Основата на историческия материализъм е вярата в силата на разума, в техническото подреждане и описание на света според материалната класификация на явленията в историята от първите цивилизации до наши дни и представата, че колкото по-развит е материалният бит, или колкото икономически е по-силен даден исторически субект, било то частно лице или определено общество, толкова по-високи достижения на културата и на изкуството и на науката, които са надстройка на материалните отношения ще притежава то. Историческия материализъм изключва намеса на Бога и на свърхестественото в живота на човека, поради което говори за случайност в историята, която се описва със средствата на математическата теория на вероятностите като проява да необясними все още, но вбъдеще време овладяеми закони на Вселената. Тук помагат представите от точните науки, като химия, физика и биология, сравнявайки развитието на обществата с процесите и законите на тези науки. Затова историческия материализъм има силно математическо мислене, в което достиженията на алгебрата и геометрията като понятие за формули, графики и функции заемат важно място. Според това математическо мислене се подрежда обществото, което в науката на ХVІІІ век се мисли като механизъм на институциите, а в по-ново време се мисли като етносоциален организъм, в който е важна всяка част на тялото и в който заразата на обществената болест и съответно изцелението на организма може да тръгне отвсякъде. Затова модерното общество финансира групи, организации и частни лица, които могат с квалификацията и знанията си да работят за здравето на етносоциалния организъм на новото време. Разбира се, това е според изразните средства и представата на биологията, която е изучавана в средното училище. А в България има много отличници на средното училище от комунизма, които лесно могат да бъдат мобилизирани в полза на историческия материализъм ако не им се плаща за да работят за друг вид научно и политическо мислене и съответно битийни представи за мястото на човека в историята и за хода на историческия процес по света, който глобализацията непременно ще поиска да бъде направен.

В историческия материализъм се възпява човека. Към него има култ. Този човек е човека на новото, на прогреса, на модернизацията в технологичен и материален аспект. Ако приема теорията на революцията историческия материализъм възпява човека на оръжието и на въоръжената борба против потисника, като ключовата дума е свобода. Роби срещу робовладелци в далечното минало, крепостни селяни срещу феодали в Средновековието, работници на тежкия физически труд срещу капиталисти в по-ново време и накрая победа на трудовия народ, който се мисли за свещен, за лишен от греха на преситеността, самодоволството, егоизма и лицемерието на богатите. Един трудов народ, който е човеколюбив, съпричастен и състрадателен за разлика от богатите, църковниците, които се угояват без нищо да правят и от империалистите, чието високомерие е причина за несправедливото страдание на малките народи, които са експлоатирани от международната пазарна конюнктура. Тази схема на обяснение на света се учеше 50 години в българските училища и лесно може да бъде реактивирана от бъдещето развитие на България, като към тази схема беше нагоден прочита на българската история чрез обектите и методите на изследване на всяко кътче и на всяка личност от миналото на България. Както и чрез системата на тесни специализации, детайлизирани проучвания и краеведски изследвания.

Историческият материализъм обаче не е свойствен само за България и за новата ни история. Историческият материализъм е характерен за част от световното мислене и съответно определена философия както на религията, така и на политическия ред на света. Това личи от задаваните теми и направления в световната наука, и най-вече от характера на текстовете в Нешънъл Джиографик, който посвещава много материали на археологията и на историческия материализъм в областта на технологиите и на очакванията на човека от чудото на машината като панацея за всичките му проблеми на Земята. Историческият материалиъзм, който е съсредоточен върху живота на човека на земята личи във филмите на фантастична тематика, във внушенията на психологическите рзработки, които изключват намеса на Бога и на свръхестественото в живота на човека и в култа към производството и материалните придобивки на човека. Това личи в стремежа да имаш повече материални ценностти, което е следствие от представите на историческия материализъм и от обектите и дейностите на човека, които са финансирани в световен мащаб и в частност и в модерна България. Историческият материализъм личи и в разкоша и лукса, в който живеят представителите на БПЦ у нас и в чужбина. Има култ към иконата, вяра в паленето на свещ, почит към мощите на светеца и единственото, което различава култа на БПЦ от култа на историческия материализъм, това е очакването на чудото. Но чудеса се случват и в католицизма, така че чудото не може да бъде опорен довод на православието, чиито свети отци не знаят нищо за революцията и за техонологичния бум на света. Иначе в логиката на отношение към науката, в логиката към обществения процес, в представите за устройството и действието на обществото и в стрежема към вещевост на церемониала и в стремежа за издигане на материални постройки на култа БПЦ действа според учението и представата на историческия материализъм, който властваше на всички равнища в общественото знание и индивидуална човешка представа през комунизма, като връхна точка на рационалните и материалистични учения на света. Защото българинът се европеизира през комунизма чрез езиковите гимназии, текстовете, филмите, музиката и поместния ни вариант на достиженията на научно-техническата революция, която е дете на Запада. Нашите философи, историци и хуманитаристи са ученици на Запада и като такива не могат да надскочат учителя си, още повече в областта на религията, защото католицизмът и протестантството имат отработено отношение към философията, теорията и логиката на науката , имат класификационни системи на явленията в историята и имат политика към развитието на обществения процес в световен мащаб. БПЦ разчита на историческото твърдение, че Църквата някога е спасила нацията от етническо претопяване. Как е станало това спасяване, какво е правила БПЦ през годините на робствата, с какво са се занимавали епископите и свещениците БПЦ обаче не казва, защото никой в България през модерността не се е погрижил да напише история на религиите из българските земи, нито история на Църквата, а в учебниците по история на християнството за България е отделено незначително място, в което се говори за историята на институцията в духа на историческия материализъм , а за борбата на българите за запазване на духа и истините на православието нищо не се говори. Историческия материализъм личи във финансирането и обществената пропаганда на арехеологията, която е наука за материята, в отделянето на важно място на материалните исторически ценностти като находки, паметници, музеи на материята и сюжети на модерното изкуство по цял свят. Папа Бенедикт ХVІ, който е световен философ и е много наясно за историята и философията на човечеството характеризира този исторически материализъм като идолопоклонство.

Какъв може да бъде отговорът на християнството в условията на всевластния исторически материализъм, който се изучаваше догматично през комунизма и е фактическата религия на модерния българин, независимо от това, че по патриотично-сантиментални съображения близо 60 процента се обявяват за православни? Първо да се акцентира върху проявите на духа в историята. Това ще рече историята на мъченици, праведници, светци, изповедници и деятели на християнството да бъде експонирана в обществото и да бъде популяризирана чрез филми, книги и художествени пана , както и текстове на религията да влезнат в музеите на материалния свят. Това ще рече подвига на героите да бъде интерпретиран със средствата на идеалистичния подход и с описание на силата на духа и Божията дарба на човека. Друго признание на историята е да се отдаде дължимото на света на невидимото и на необяснимото в хода на историческия процес. Това значи програма за осветляване и разработване на религиозните паметници на територията на страната и в световен мащаб да се издирят артефактите на религиозността, като се въведе ново понятие в развоя на историята, а именно религиозен човек и спрямо него да се правят общите теории и масови представи за устройството на битието и на явленията в световен мащаб. Друг помощник е разработването на славянобългарския език в неговия интегрален вид, за да може термините и понятията, особено термините и понятията на историята и философията да бъдат разработени с християнски категории и изразни средства, защото славянския език е силно християнизиран във философията си и може да роди религиозно описание на света и на световната история, чието протичане да бъде обяснено от православна и собствено българска гледна точка. Днешният свят освен към историческия материализъм има интерес към езическия епос, мита, сагата и вярванията на примитивните народи, открити по времето на Великите географски открития и систематизирани и описани от религиозните мисионери на Запад. Това се вижда от продукцията на Холивуд и от разпространените антропологически текстове в учебните заведения в България и по света. Същевременно структурата на българската хуманитарна наука, в това число и историческа е така направена, че защитава историческия материализъм, езичеството, еретизма и проявите на екзотика и неортодоксалност в българското битие. В това отношение ние сме на модерно световно равнище с оглед вселенското отстъпление от християнството. Ако искаме да имаме религиозна алтернатива с оглед запазването на някаква уникалност на нацията, ако това изобщо е ценност за модерните българи, ние следва да реализираме художествено онези произведения на интегралната българска култура, които развиват духовността, ортодоксията и идеалистичния поглед към битието на човека. Например епоса за Крали Марко или религиозните поверия и балади на българската етнографска култура. Другото са текстовете на старобългарската литература и народните религиозни представи и поверия, които в модерната ни историография по инерция от комунизма се разтълкуват със средствата на латинската философия и западна религиозна представа. Реваншът на религията в световен мащаб е десакрализирането на материята и финансиране на духовно-идеалистични проекти, и инвестиции в човека и неговото знание, способност и умение да казва нещо на света. През комунизма ние имахме огромна информация и тогава се достигна до висока степен на историчност на българското съзнание. Ако интерпретацията на историческия материализъм бъде пренастроена към религиозна интерпретация, ние ще имаме огромна сила в религиозното осмисляне на света и мястото на човека в него и това ще повиши българското богословие. Защото владеенето на чужди езици, познаването на учебните програми в елитните гимназии, обучението в чужбина, свободното пътуване и характера на материализацията и технологизацията на света, заедно със зрелищата и развлекателните програми в световен аспект могат да превърнат БПЦ в материален музей, където на човека на духа, на ближния, на сънародника няма да се обръща никакво внимание освен ако вселенското православие не реши. Затова на нас ни трябва интерпретативен код, който да разработи езика на историческия материализъм с езика на християнството или на религията изобщо и чрез занимаване с общи логически системи, кодове на зрителна и речева изразност ние да успеме да създадем модерни религиозни пътеки, защото старите религиозни пътеки – храма, иконата, житието на светеца и мистиката на православния обред изобщо не са разработени с модерните познавателни средства, светските иконични и материални обекти са по-внушаващи от религиозните и изобщо няма православна стратегия за работа с философията и развитието на технологиите в световен мащаб. Както няма и дефиниция на православието за пазарната икономика и мястото на оценъчната й система в битието на човека. Освен ако това не е нова версия на историческия материализъм и като такава отново да има колизии между съзнанието на вярващия и материалиста, както беше и през комунизма, който беше европейска сектантска философска система, приложена в България през съветския, т.е. поствизантийския политически опит и с известна русификация на българите. Освен това ако иска да има мащабен световен проект с надверемева и надпространствена значимост българската историческа наука следва да разработи всичките години на национално битие, а не само последните 150 години и да заяви философия на историята, която да види българите като носители на световна историческа мисия с общочовешко значение. Пък дали тази мисия ще бъде религиозна или ще бъде част от борбата на пролетариата по цял свят – това ще зависи от бита и битието на българските историци и философи, които изобщо не си знаят силата и възможността за влияние в хода на световния исторически процес. Защото това, което е интересно за света са нашите старобългарски книги и текстови остатъци от миналото, представите на нацията за отвъдното , мистичното и месианското и феномените от модерността. Защото ако не се разработи уникалност на българското религиозно самосъзнание, което да бъде отделен обект в науките за религиите по света, ние ще станем латиноговорящи сърби, гърци и руснаци, и бидейки част от Европа ще бъдем зависими от вселенското православие, което не иска и да чуе за някаква българска уникалност, страхувайки се от българския национализъм, който за жалост няма свещени текстове, няма епос и сага и се основава на интерпретация на провинциални текстове от края на ХІХ век, чиято сила глобализацията лесно ще унищожи, ако не е ирационалното поклонение пред всичко българско. Но на експлоатицята на чувството и на мистичната ирационалност на българите ако няма за това систематична наука на всички сфери на обществото, имайки предвид факта, че вече сме интернационално вписани, в бъдеще време не може да се разчита за запзване на националното. Затова ирационалното преклонение пред материята и сакрализацията на материалния свят, които комунизмът въведе следва да бъдат оборени от християнството, ако то иска за се запази в България и да бъде от значение за развитието на нацията в условията на ЕС. Защото през турското робство ние сме пазили вярата с един прост каменен кръст край селата и градовете, а обредния дом е била къщата на свещеника. Духът и ценността на живота и битието на човека обаче ние сме пазили ревностно и с цената на всичко и фактически спора ни с турците е бил чий религиозен и житейски идеал е по-възвишен, а не кой ще владее Солунската митница. И затова през годините на свободното Трето българско царство ние произведохме рицари и учени, които революцията от 1944 година унищожи, и чието унищожение продължава и през годините на пазарната икономика като философски и културно родствена на комунизма. Ето това трябва да се има предвид когато се говори за религия и история и за нуждата от глобално историческо преосмисляне на миналото на човечеството, където българите да не се виждат като придатък на миналото на Византия и Русия, а като самостоятелен културно-философски субект със своя уникална национална философия базирана на мистико-поророческото и идеалистично-ирационално възприятие на видимия и невидимия свят и с философска езикова изразност, която може да преведе цялото човешко познание на славянобългарски език.

Затова въпросът с българската история и съответно историографията на българите е религиозен въпрос и тук борбата между интерпретациите е безпощадна, и се изразява в противоборство между атеизма, интернационализма и латинската философска изразност от есна страна и християнството, националната идея и славянобългарския изразен свод на автентичната българска култура от друга страна. Това беше културната интрига през комунизма и това е причината за нещастията на онези историци, които дръзват да оспорят небългарската идеология от класически християнски позиции и от опита на българската народна култура.

Защото обективната преценка на данните от историческите свидетелства, писмени, устни и веществени показва, че централният въпрос в българската история, около който се въртят всички интриги в историческото ни битие е религиозният въпрос, а нашата характеристика като народопсихология е тази на нация от воини и книжовници и като такива ние сме известни както в собствената си самооценка, така и в обективните данни на свидетелствата от чужд произход. И спрямо тази периодизация на миналото може да се каже, че ние имаме три големи дяла в нашето историческо развитие. Това се езическият, християнският и атеистичният период с оглед официалната доктрина на държавата, чиято съдба е друг много сериозен и цивилизационно валиден критерий за успешност на българското историческо битие, освен съдбата и делата на Българската Православна църква, чиято история е предмет на религиозния подход в осмислянето на явленията от света и мястото на човека в него.

В живота на човека, когато се отстоява смисъла на някакво знание и житейски убеждения от най-важна част за това отстояване са доказателствата. В хуманитаристиката има различни видове доказателства, но най-сериозна хуманитарна наука, в която имаме световни достижения е историята. Причината за силата на историята се обосновават от два факта. На първо място пиететът към историята през Възраждането ражда движението за свобода и независимост, което води до освобождението на България от османска власт през 1878 година. Международната защита на възстановяването на българската държавност се обосновава от постулати на историческото право в световен аспект и затова нуждата от обоснована и сериозна историческа наука е средство за защита на държавността. От друга страна християнството е историческа религия, затова в отстояването на религиозната си идентичност българите си служат главно с доводи на историята. За съжаление по всичко личи , че ръководството на БПЦ не си дава сметка за силата на историята в България и наместо да подготви специалисти в защитата на доводната част на православието у нас ползва наготово разработки на светски специалисти, в чиято квалификация Църквата не е вложила абсолютно никакъв ресурс, а ползва наготово чрез позоваване на нуждата от общо дело качествата и достиженията на българските специалисти, които всъщност са подготвени от Държавата, а не от кадрите на Църквата. Това е сериозна несправедливост, която поставя въпроса за почтеността и достойното възнаграждение на заслугите от хора, които възпявайки българското и православното ползват наготово и без да са вложили никакви средства квалификацията, професионализма и качествата на българите, за които патриотизма и вярата са ценности в битието на нацията.

Разбира се в една история, особено дълга история като българската може да се намери всичко. Обективният анализ на известните ни факти обаче показват една силна заинтересованост на българите от религиозните системи и от достиженията на военно дело, поради което ние обикновено мислим себе си за нация от воини и книжовници. Затова в извеждането на исторически формули, ако мислим историята за точна наука, базисни предпоставки за извеждането на закономерности ще бъдат военните и книжовните ни успехи и на тяхното обяснение и тълкувание ще бъдат посветени историческите проучвания, които могат отново, както през Възраждането да изведат българите до висока степен на извисеност и до страхотна сила на познанието, които да съумеят да дадат успешен отговор на предизвикателствата на бъдещето.

От анализа на собствено българските исторически свидетелства, които би следвало да бъдат средищни извори при съставяне на методология и системи на анализ на изворите се виждат няколко съществени факта, целеносочено премълчавани и грешно интерпретирани от комунистическата историография. Тези факти казват, че българската народност е създадена по религиозен признак, за което свидетелстват апокрифните книги и правомерния анализ на надписите на българските владетели от езическия период. Другото, което се вижда от анализа на изворите е, че централната интрега в българската история е състоянието на религиозния въпрос. Другото е, че световната класа на българите през годините, когато са били свободни е подготовката на военни и на книжовници, които са автентичните български културни арехтипи на поведение и оценка на явленията в обществото. И накрая, традиционният български култ до освобождението през 1878 година е култа към истината и знанието, свойствени както на езическия , така и на християнския период, сменени през атеизма с култ към силата и материята, които раждат новите идоли на България. Затова оценката на философията на българската история трябва да бъде съобразена с тези сериозни исторически факти, и да пристъпи към развитие мисълта на Аристотел, който казва, че историята е това, което е било, а не това, което би ни се искало да бъде.