Символи на пролетта: Весели мартеници на базара пред Националния дворец на културата, 28 февруари 2010 г. (Ценко Церовски)

Мартеници-щъркели  напомнят за идващата пролет, базар за мартеници пред Националния  дворец на културата, 28 февруари 2010 г. (Ценко Церовски)

Многобройни мартеници за всеки вкус на базара пред Националния дворец на културата, 28 февруари 2010 г. (Ценко Церовски)

Честита Баба Марта на всички!

СОФИЯ, България—София беше изпълнена с бяло и червено, и с хора, бързащи да купят най-хубавата мартеница за своите близки и роднини. Павилионите за мартеници никнеха като гъби в централната част на града и привличаха минувачите към своята продукция.

Първи март е особено празничен в цяла България – всеки закичва приятели и колеги с червено-бяла нишка и желае „Честита Баба Марта”.

Народният обичай Баба Марта е познат в България още от древността и предвещава идването на пролетта. Според традицията, деца, млади моми и животни са закичвани с мартеница, за да им донесе тя здраве, плодородие и щастие.

Първоначалната червено-бяла нишка сега се е трансформирала в и е съпроводена често от всевъзможни аксесоари – от пластмасово червило до цветен Спайдърмен. Българите обичат да се кичат с много мартеници – по китките на ръцете, врата, чантите и дори автомобилите с надежда за добра поличба.

Според мита, Януари и Февруари, които са известни с лютия си и леден характер, имали сестра – Баба Марта. Тя била с много променлив нрав – ту усмихната, ту зла – точно като времето през март. Смята се, че Баба Марта символизира именно третия месец от годината.

Но въпреки непредвидимия си характер, Баба Марта носи здраве, добра реколта и късмет на този, който носи мартеница. Традицията обаче не спира до 1 март.

Българите вярват, че трябва да пазиш мартеницата, докато видиш първия щъркел или лястовица, върнали се от миграция в топлите страни. Тогава е нужно да вържеш нишката към клонче на дърво, отново за щастие и изобилна жътва.