Илюзиите за "нация техническа" не увяхват

В Брюксел президентът Първанов се вдъхнови от стратегия на ЕС, от която малките страни- членки уместно се дърпат

Светослав Терзиев
Сега

През 2010 година като членове на ЕС би трябвало да изпреварим САЩ, както СССР трябваше да го стори през 1980 г. Но колкото Никита Хрушчов изпълни своята стратегия "Догнать и перегнать", толкова и Лисабонската стратегия превърна европейската икономика в по-конкурентоспособна от американската.

Председателят на ЕС Жозе Барозу, който е португалец, има неприятната задача да обяви днес провала на Лисабонската стратегия, приета преди 10 години, и да ободри европейските граждани с нова вдъхновяваща стратегия до 2020 г.

Не е ясно колко държави ще му повярват, но навръх 3 март може да разчита, че поне една носи байрака заедно с него - България. Той бе очарован миналата седмица в Брюксел от президента Георги Първанов, когото нарече "един от първите лидери, вдъхновили дебата за "Европа 2020".

Така е: повечето държави предпочитат да не бият тъпана на големите амбиции след толкова неприятната равносметка от изтеклото десетилетие, но

България няма задръжки

Нещо повече, Първанов дори предложи да поеме координираща роля в Западните Балкани за прилагането на Европейската икономическа стратегия 2020. Което означава, че не само ще върви с първите, но и ще учи другите да мерят крачка с него.

Председателят на Евросъвета Херман ван Ромпой, като природно доверчив човек, направо ахна и помоли Първанов да му представи в писмен вид своята концепция, защото се готви да посети Западните Балкани.

Нашият държавен глава поиска една-две седмици, за да направи разработката. За да не се самоизтъква, той добави, че "това ще бъде проект на всички български институции".

Желанието на България да се прави на по-важна, отколкото я смятат, може само да компенсира чувството за малоценност на някои нейни ръководители, но не и да й спечели уважение.

По думите на Първанов в Брюксел се било наложило разбирането, "че България би могла да бъде полезна със своята експертиза в... снабдяването на Европа с природен газ". Точно преди година тя бе най-безпомощна през газовата криза. Кого и на какво би могла да научи, след като орева Европа да я спасява? Едва ли някой ще прибегне до нейната "експертиза".

10-годишният двоен мандат на сегашния българския президент съвпада с периода на Лисабонска стратегия и няма да има нищо общо със Стратегия 2020. Повечето страни от чергата на България в ЕС основателно се тревожат, че няма да видят полза от новите амбиции в Брюксел, кроени по мярката на високотехнологичните държави.

Стартовата база е относително ниска. Барозу я представи на неофициалната среща на Европейския съвет на 11 февруари: "Кризата заличи постигнатия напредък". През 2009 г. ЕС отбеляза най-драматичния спад на брутния си вътрешен продукт, откакто се помни - цели 4%. Промишленото производство намаля с 20% и се върна на равнището отпреди Лисабонската стратегия. С 10.3% безработицата също отиде в 90-те години. В крайна сметка

ЕС отчита едно изгубено десетилетие

Накъде ни води новата стратегия или по-точно - къде ще отидат парите от общия бюджет? Целта е да се постигне иновационен и "зелен" растеж, който създава нови работни места. Всяка държава ще трябва да отделя през 2020 г. 4% от брутния си вътрешен продукт за изследвания и развойна дейност.

В момента средното равнище в ЕС е 2%, сравнено с 2.6% в САЩ и 3.4% в Япония. България бяга в отделна писта. Заради бюджетни икономии тя води епохална битка с "феодалните старчета" в БАН и закрива научни институти, за да ги превръща в молове.

Словакия, Чехия, Унгария, Полша и трите балтийски републики схванаха, че новата стратегия ще обслужва най-развитите държави. Затова поискаха насоките от Брюксел да не определят идния дългосрочен бюджет след 2013 г. Те настояват за повече инвестиции в базова инфраструктура чрез оперативните програми и Кохезионния фонд.

България, като най-изостанала от всички в ЕС, има най-голямо право на фондове за развитие, но не усвоява дори тях, а как би се преборила за иновационни фондове?

Външният министър Николай Младенов схваща по-добре ситуацията от президента Първанов и настоява за "запазване на финансовия дял на кохезионната политика и подкрепата за по-бавно развитите страни-членки".

Той очаква "конкретни, измерими и разбираеми" индивидуални задачи за всяка държава. Брюксел би трябвало да отсее зърното от словесната плява.