Филмовият режисьор Златина Русева смята, че музиката е живата памет на народите. (Дунавският музикален фестивал)

„Срещу течението”: Музиканти-виртуози от 15 държави ще участват тазгодшиното, второ издание на Дунавския музикален фестивал. Сред тях: Иво Папазов-Ибряма, Теодосий Спасов, Петър Ралчев. (Дунавският музикален фестивал)

Стоян Янкулов и Елица Тодорова по време на първото издание на фестивала през 2006 г. (Дунавският музикален фестивал)

Цигански романс: Моника Лакатош с група „Роменго” (Дунавският музикален фестивал)

Дунавският музикален фестивал тръгва “Срещу течението”

Единственият  по рода си музикален фестивал в  Европа „Срещу течението” ще направи своето второ пътешествие по Дунава от 20 март до 1 април.  

Дунавският музикален  фестивал, вдъхновен от идеята да запази от изчезване автентичната балканска музика, ще събере на един кораб 64 именити музиканти-виртуози от 15 страни, които ще се качват, свирят и слизат от кораба в различни точки по маршрута на фестивала. Според Златина Русева, филмов режисьор и директор на проекта, подобен експеримент никога досега не е правен и си струва всички вложени усилия. Тя ви приканва да станете част от това магическо пътешествие и да се докоснете до живата памет на крайдунавските страни – тяхната музика.  

Репортер: Как се роди идеята за фестивала? 

Златина Русева: Идеята за фестивала е доста стара. Тя се роди някъде през 2002 г., когато правихме един друг фестивал в Русе. И докато го правехме, си мислехме: какво ще стане, ако вземем един кораб и тръгнем по Дунава и направим нещо като „кораб на изкуството”. Това беше в кръга на шегата и мечтите. Но тази идея се загнезди някъде в мен и аз дълго време някак си не исках да й отделя внимание, защото знам, че това е много тежко, скъпо и трудно за организиране мероприятие. Но през 2006 г. събрах кураж и започнах да го организирам. И по този повод направихме първото издание на фестивала. Едва сега успяваме да осъществим второто издание. Макар идеята да беше моя, за да се превърне в реалност, бяха нужни много хора от различни страни. В организацията има и сериозно българско участие.  

Във фестивала участват повечето държави по поречието на Дунава. Това, което се случва на кораба, докосва културата на всички държави по брега на реката. Има и друга идея за фестивала и всъщност още една причина, за да го реализираме. Аз живея в Западна Европа, в Белгия. Виждам, че автентичната музика е изчезнала оттук много отдавна. Докато нашите страни, Балканите, се оказва, че все още е един своеобразен резерват на автентична музика с доста различно звучене. За съжаление процесът на изчезване на тази музика също се ускорява по много причини. Първо, отпада нейната естествена среда. Отпада и обединяването на хората, които бяха нейни любители. Също роля изигра техническата революция, която по някакъв начин променя начина на свирене на тази музика. Ефектът е, че много неща започват да изчезват от музикалния живот просто защото губят естествената си среда и приемственост. Това е и другата цел на фестивала – да покаже тази музика в нейното оригинално звучене. Защото музиката, която се изнася на запад, е доста адаптирана към западното ухо, което не е свикнало със сложните ритми, които имаме например в българската музика. Именно с тази цел и в първото, и във второто издание на фестивала тази музика е извадена на преден план. И съвсем съзнателно съм се стремила да избягвам оркестри, които в западна Европа се идентифицират като „музика от Балканите”.  

Фолклорна ли е музиката, която  ще звучи на кораба? 

Не е чисто  фолклорна музика. Освен автентичен фолклор, на кораба можете да чуете основно онази традиционна музика, която не беше академизирана. През социализма фолклорът доби едно академично звучене. Беше прието: това са основните инструменти, така се свири на тях. И няколко професори фиксираха нещата. Докато една традиция е интересна именно защото е жива. И в тази музика останаха една серия от непризнати музиканти, които свиреха по сватби и празници. Те запазиха в известна степен живия и импровизационен характер на тази музика. Това са част от музикантите, които търсихме за участие на кораба. Друга част са музиканти, които идват от областта на класическата музика, но които са свързани с традиционната музика и с джаза. Такива са например Михали Дреш, който е един от най-големите джаз изпълнители и член на един от най-изтъкнатите джаз квартети на Унгария. В някаква степен такава е и музиката, която изпълнява Алън Берн (САЩ/Германия) в първата част на пътуването с кораба. Той свири със своите музиканти, които идват от почти всички крайдунавски страни, както от Германия и САЩ. Той свири в еврейските стилове Клезмер и Лаутари, за които е търсил звученето в началото на миналия век, тъй като с идването на Втората световна война и с гоненията на Холокоста тази музика на практика изчезва.  

В целия фестивал има едно търсене и връзка между традиционната музика и модерното. Ето защо подобна музика не може лесно да бъде намерена другаде, особено събрана на едно място. Това е така, защото нашият подбор е много дълъг и проучванията ни са много внимателни. В това отношение бих посочила две неща като уникални за фестивала на кораба: от една страна той събира музиканти, които са много известни и виртуозни, но които имат много широка палитра и висока чувствителност към традицията; от друга страна събира традиционни виртуози, които са неизвестни извън средата си, но пък са изключителни изпълнители. Те са запазили един архаичен стил, мелодии и начин на интерпретация, които вече почти няма къде да се чуят.  

Какво включва репертоарът и кои са участниците тази година? 

Вече споменах Михали Дреш и Алън Берн, който свири с две групи. Той участва в голям европейски проект, продължаващ две години и половина. Сред тези музиканти са двама изключителни молдавци, Петър Ралчев от България и други. Те представят цвета на музиката на Клезмер и Лаутари. Също имаме участие от Сърбия: една много интересна певица Светлана Спаич, която в продължение на осемнадесет години е обикаляла из бивша Югославия да записва и снима стари изпълнители. Сега тя изпълнява много богат репертоар на една вече изчезнала музика. На кораба ще бъде и Ферус Мустафов, който е македонският вариант на Ибряма и едно от най-големите имена на Балканите в този стил музика.  

По време на  фестивала ще се проведе една много любопитна среща под надслов „Среща на Балканите”. В нея ще се срещнат един от най-добрите перкусионисти на Средиземноморието – Мисирли Ахмет от Турция, гърци, българи, сърби, македонци и унгарци. Всички те ще се съберат на кораба за общ проект, който пък ще бъде своеобразна премиера, защото мисля, че не е толкова лесно да събереш на едно място тези враждуващи помежду си балкански нации и субекти, при това да ги накараш и да свирят заедно. Доколкото ги познавам, си мисля, че за тях това ще бъде много интересно. При всички случаи експериментът си заслужава усилията, които положихме за него.  

По-късно, във  втората част на фестивала, в Унгария  имаме среща на Теодосий Спасов и неговият фолклорен проект с известната циганска група „Беш О Дром”. След това в програмата имаме една група, която аз лично много харесвам: „Роменго”. Тъй като ние сме партньори със София Филм Фест, „Роменго” ще свирят по време на закриването на филмовия фестивал. Така ще лансираме и отпътуването на кораба. Трябва да отбележа, че „Роменго” имат просто изключителна певица – Моника Лакатош. Тя е една от най-добрите цигански певици, които познавам – с много интересен глас, палитра и с оригинални и автентични композиции.  

Финалът на фестивала  този път се „отваря” на запад: между Балканите и Дунава ще има среща с изпълнители от Норвегия – това е Елизабет Ватн, която има особен интерес към балканската музика и е прекарала десет години на Балканите, за да изучава гайда. Тя ще бъде заедно с нейния оркестър, който е от наистина висока класа, изключително любопитен и интересен. Ще имаме изпълнение и на Карлос Нунес, който също продължава традицията на гайдата: традиция, която намираме в Испания, Ирландия и Шотландия. Този експеримент правим, за да проверим как е минала приемствеността на музиката през цяла Европа чрез един инструмент.  

И накрая имаме едно съвсем екзотично изпълнение, в което участват двама африкански грио от Гвинея. Грио са нещо като „памет на племето”. То се предава през много поколения от баща на син. Тези хора разказват всички важни събития от живота на племето: кой цар за коя принцеса се е оженил, кога им се родило дете и така нататък. Така цялата памет на племето е била предавана и запазвана именно от певците грио. Те свирят на кора – много интересен инструмент. Двамата африканци ще имат съвместна изява с български джаз изпълнители: част от виртуозите, за които преди време аз направих филм.  

Целият  фестивал ли ще бъде във водата? 

Да, всички събития  ще бъдат във водата. Така поне знаеш, ако потънеш, потъваш с най-добрите. Всичко ще се случи на кораба, с изключение на един концерт, няколко събития и посрещане на гостите, с които ще се даде старт на фестивала. Тези събития ще се случат във Виена. Едновременно с това ще имаме концерт на един друг кораб, който се нарича „А38”. Той е докаран от големите руски реки, където е служел за пренасяне на въглища. Сега е превърнат в един от модните и атрактивни клубове на Будапеща.  

Откъде  ще мине фестивалният кораб?  

Корабът на фестивала  тръгва от Виена – този път решихме да направим два лъча на движение: един по течението и друг отново срещу течението на реката: каквото е и името на фестивала. Единият лъч върви основно към Балканите, а другият се отваря към Европа, като по средата има сборна точка за всички музиканти. Това символизира и културите, които вървят винаги в две посоки: от запад на изток и от изток на запад. А тази година мотото на фестивала е „Музиката като жива памет на народите”.  

За съжаление  поради дължината на пътуването и финансови причини не можахме да стигнем до Видин или до Русе, както бихме искали. Цялото пътешествие трае две седмици. Това е един от най-дългите фестивали, за които съм чувала, и като се има предвид особената атмосфера, която се случва на кораба, смятам, че това е едно дълго и приятно преживяване.  

Как човек може да стане  част от фестивала? 

Всеки може да си купи билет и да се качи на кораба. Има различна категория кабини и промоционални цени, както и билети за отделни части от пътуването. Доколкото знам, са останали съвсем малко, така че желаещите да побързат. Който иска да участва, нека напише имейл или се свърже с организаторите от Danube Music Festival.  

Мисля, че фестивал като този не е правен досега, особено  с подобна музика. Дунав е обект на интерес и от Европейската общност, тъй като е уникална река, събираща около себе си девет държави и е на практика културната ос на Европа. В някаква степен Дунав е център на Европа и е памет за това, което се случва на стария континент в продължение на хилядолетия.  

 За повече информация и резервации за участие във фестивала: www.danubemusicfestival.com