Мнението на опитен журналист по въпроса за Фалун Гонг

На 25 април, преди 11 години, 10 000 китайски граждани, практикуващи Фалун Гонг, спонтанно се събират пред Държавното бюро по писмата и призивите за мирен апел в защита на правото си да се отдадат на практиката на Истинност, Доброта и Търпение. Събитието, известно като „Мирния апел на Фалун Гонг от 25-ти април”, запознава света с Фалун Гонг. Това е и началото на един мирен протест, продължил през следващите единадесет години и провеждан от най-голямата група хора, някога подлагана на преследване в Китай.

Г-н У Баоджонг (Wu Baozhang), бивш директор на китайската програма на Radio France Internationale (RFI), сподели пред Epoch Times възгледите си относно проблема с Фалун Гонг и отражението му върху китайското общество като цяло. Той говори и за бъдещи тенденции в китайското общество и за позицията, от която демократичните държави разглеждат китайските въпроси.

Основният политически въпрос

„Смятам, че инцидентът от 25-ти април беляза началото на мирните протести като начин за китайския народ да се противопостави на преследването чрез разясняване на фактите и съпротивляване на лъжите и насилието на Китайската комунистическа партия (ККП)”, казва У. Той вижда това и като началото на китайските движения срещу насилието и за човешки права от 21-ви век. „Единадесетте години на жестоко преследване и потисничество от страна на ККП не само не успяха да изличат Фалун Гонг, но и вместо това го изтласкаха на върха откъм историческо и морално значение.

Преди да се пенсионира през 2003 г. У работи за новинарската агенция Шинхуа в продължение на 28 години и след това – за RFI за още 13 години. По думите му той е наблюдавал Фалун Гонг от инцидента на 25 април 1999 г. и е стигнал до извода, че „въпросът с Фалун Гонг е сърцевината на всички политически въпроси в Китай.”

„Не разглеждам това от гледната точка на Фалун Гонг. Разглеждам го като журналист, работещ в днешната социална среда”, казва той.

Въпреки че не може да се върне в Китай, У сподели, че е можел да следи събитията в Китай чрез различни средства. „След единадесет години на жестоко преследване все още има много практикуващи Фалун Гонг на всяко ниво на обществото в Китай. Когато все още бях в RFI преди пенсионирането ми през 2003 г., чух от моите приятели в Пекин, че често получавали флаери на Фалун Гонг в пощенските си кутии.”

И докато тогава преследването се разгръща в Китай, У отбелязва, че е имало и паралелно развитие – същевременно Фалун Гонг се превръща в международно движение. Понастоящем има практикуващи Фалун Гонг в Северна Америка, Европа, Япония, Тайван, Индия и други азиатски държави. „Това показва, че принципите и ценностите на Фалун Гонг са били приети в широк мащаб не само от китайци, но и от хората в международен план”, казва У.

Като един 70-годишен човек, оцелял през всички политически кампании, предприети от ККП от завземането й на властта в Китай, У твърди, че разбира ККП много добре. „Причината, поради която ККП постоянно провежда политически кампании през последните 60 години, е единствено утвърждаване на управлението й.” По думите му, през всички политически движения ККП винаги е успявала в кампанията си на преследване, дори до степента на успешно „превъзпитание” на жертвите си. Някои предишни дисиденти дори „променят мнението си и възхваляват ККП, след като са били преследвани от нея.”

„Под тиранията на ККП нито една преследвана група никога не е била способна да устои на преследването толкова смело и продължително, както го направи Фалун Гонг, нито някоя група е била способна да разобличи лъжите и насилието на ККП така изчерпателно, както Фалун Гонг. Никога.

„Нито една група или жертви на тиранията на ККП не са били способни да заведат съдебни дела зад граница срещу ръководителя на преследването, както направи Фалун Гонг срещу Дзян Дзъмин, печелейки съчувствие и подкрепа от международната правосъдна общност. Никога.

„И нито една група, подложена на преследване от страна на ККП, не е била способна да събере група за сценични изкуства като „Shen Yun Performing Arts”, за да популяризира китайската традиционна култура по цял свят. Мисля, че „Shen Yun” се превърна в класиката на китайските сценични изкуства.”

Работил както за китайски, така и за задгранични медии, У сподели, че знае колко много усилия е вложила ККП в оказването на влияние върху западните медии. По думите му ККП често кани западни репортери в Пекин, за да им предаде ръководните принципи на ККП по отношение на репортажа.

През 2000 г., като директор на китайските програми на RFI, У получил телефонно обаждане от китайското посолство. Той отишъл в посолството и след няколко любезни коментара китайският чиновник извадил торба с материали – все анти-Фалун Гонг пропаганда. „Надяваме се отсега нататък програмата ви да не отразява Фалун Гонг”, казал му чиновникът.

У можел да види, че ККП прави всичко по силите си, за да повлияе на международните медии с анти-Фалун Гонг пропаганда. Колкото до причината за това, той споделя следното: „Аз все повече се убеждавам, че това е, защото въпросът с Фалун Гонг действително е сърцевината на всички политически въпроси в Китай.”

Преследването носи популярност на Фалун Гонг

Според У причината за нервността на ККП по отношение на Фалун Гонг е, че от всички групи, преследвани от нея през годините, Фалун Гонг е единствената, щателно изобличила природата на ККП.

Освен това Фалун Гонг успешно е завел дела срещу ръководителя на преследването зад граница и в САЩ. „Никога не е имало подобна група в съвременната история на Китай”, посочва У.

„В началото ККП планираше да изличи Фалун Гонг за три месеца или година. Но е очевидно, че групата Фалун Гонг е неразрушима, защото е почтена и практикуващите й никога няма да се откажат от вярата си. В този смисъл, колкото по-сурово ККП преследва Фалун Гонг, толкова по-бързо се устремява към собствената си гибел.”

Превод: Цвета Андонова