Език сгрешен на моите деди

ВЕСЕЛИНА СЕДЛАРСКА
Новинар

Стартирам деня с една телевизия, в която призовават зрителите да отговарят с кирилица на зададения от тях въпрос в интернет. Призля ли ви от думичката „стартирам”? - защото такава беше целта. И на мен ми призлява, че всичко у нас стартира, нищо вече не започва. Друг е въпросът, че като стартира, рядко финишира.

Но да се върнем на тази телевизията. Като всички телевизии, и тя не е пример за добро владеене на български език. Водещата например не може да произнася „трябва”, казва „тряа”. Това тряа, онова тряа. Като го чуя, обикновено превключвам на друг канал.

На другия канал върви репортаж за проблеми с финансирането на висшите учебни заведения. Репортерката, опитна жена със стаж, равен на съществуването на тази телевизия, задава следния въпрос: „Как може да бъде излезнато от това положение?”

Този път не ви провокирам както със „стартира”. Наистина така каза: Как може да бъде излезнато… Попитаният, административен и научен капацитет в УНСС, започва да отговаря, като шест пъти казва думата „училища” с ударение на последната гласна.

Интелигентен разговор между интелигентни хора. Като чуя преподавател, който не поставя правилно ударението върху и-то (и-то от първата сричка), си мисля, че прилича на хирург, който отива да оперира, без да си е измил ръцете.

Да знае български език за всеки преподавател не е ли задължително, както е хигиената при всеки хирург? Ама той е много добър по предмета си, недей сега така, каза ми веднъж една позната за колега, който също поставя ударение в „училища” не там, където му е мястото. Абе много добър, но не е лошо да си мие ръцете.

След шестото „училища” в репортажа се връщам обратно в онази телевизия, в която водещата се чуди защо зрителите не пишат в интернет отговорите си на кирилица. Ами много просто: защото те не знаят как се пише на български по същия начин, по който тя не знае как се говори на български.

Когато пишеш с някакви заместители на българските буквички, неграмотността не лъсва от пръв поглед, скрита е някак. Чак ако се вгледаш. Освен това, дори и да се вгледаш, мислиш си, че е станало неволно – заради по-неудобното писане на латиница. Защо тогава не вземат да си улеснят положението пишещите, като почнат да пишат на лесната кирилица? Ами защото да пишеш на кирилица и да правиш грешки е неловко.

При латиницата положението е замъглено, пък кой каквото иска да си мисли в мъглата. Така си обяснявам писанията на онези хора, които седят в България в скайп и пишат на други хора, също българи, на латиница.

Не знаеш дали членът трябва да е пълен или кратък, не знаеш дали трябва в тази дума да удвоиш т-то или н-то, не знаеш къде се слагат запетайки… Има начин да се направиш, че знаеш, но случайно си сгрешил – пиши на латиница. А водещата, която те призовава да пишеш на кирилица? Ооо, я нека първо се научи да произнася „трябва”.

Наистина ли толкова сме претръпнали към думите, че вече просто ги редим в някакви изречения, без да има значение какъв е смисълът, двусмислието, скритият подтекст, глупавото недоразумение?

Това ме кара да се питам трети телевизионен канал, по който четат коментара на Министерството на отбраната по повод на това, че наш войник бил хванат с наркотик в Гърция. Министерството на отбраната казва: „Нашият коментар е, че войникът е преминал границата в лично качество.”

Какво всъщност казва Министерството на отбраната? Казва, че все още не сме обявили война на Гърция – войникът бил преминал границата в лично качество? Вие представяте ли си какво щеше да е, ако войникът беше преминал границата в служебно качество? Война щеше да е.

Така че отново отивам на друг канал. Тук продължава темата гръцка граница. Този път заради зараза по вносните домати. Помолили сме Гърция да затегне контрола на доматите по границата, съобщават в новините. Дали в гръцките новини по същото време не върви съобщение, че са помолили България да затегне контрола с наркотиците по границата?

Поне един ден в годината трябва да мислим и да си говорим за българския език и кирилските букви. Някъде преди 24 май трябва да си поговорим, на празника обикновено пеем.