При БДЖ социализмът никога няма да си отиде

Вместо да накара жп компанията да оптимизира разходите си и да подобри услугата, транспортният министър иска да ограничи бизнеса на печеливши фирми

Христо Николов
Сега

Злополучната лобистка поправка в Закона за автомобилните превози, която щеше да спести по 200 (!) лв. на автобусните превозвачи за сметка на по-общи стандарти за превоз на деца, може да се окаже само върхът на айсберга в този проект.

Внимателният прочит на документа, който бе светкавично изтеглен от премиера Бойко Борисов, показва, че само който не е поискал да прокара нещо в този проект, не е успял. Има текстове, които направо смайват - авторите им са направили опит да лобират в полза на държавните железници с похвати от времето на плановата икономика.

В проекта например е записано, че за първи път БДЖ ще бъде включена в националната транспортна схема, която досега определяше колко автобуса тръгват от различните населени места в определени часове и по какви разписания.

За последно такава схема бе направена преди десетина години и в нея бяха включени всички автобусни линии, които свързват населени места от различни области. На общинските съвети по места бе дадено правото да провеждат конкурси и да избират превозвачи по линиите, а държавата в лицето на министерството на транспорта се грижеше само да съгласува разписанията и да решава споровете.

Всичко това според транспортния министър Александър Цветков е довело до много лоша ситуация - в България вече има 2700 редовни автобусни линии, а пътниците по влаковете непрекъснато намаляват. Министърът смята, че

така се е създало свръхпредлагане,

при което позицията на БДЖ е губеща. И неговото предложение е: да се закрият част от автобусните линии, за да се осигурят пътници на БДЖ.

Най-дребният проблем в това хрумване е, че изработването на новата транспортна схема ще бъде възложено на външна фирма с процедура, която ще бъде обявена преди промяната в закона да е факт. Закъде се е разбързал министърът, само той си знае. А и защо трябва да се дават пари на външна фирма, не е ясно - малко ли чиновници, компютри и софтуер има в министерството и подопечните му агенции, служби и компании?

По-смущаващото е, че министърът изглежда напълно е забравил, че все пак в България се опитваме да развиваме пазарна икономика. Защото замисълът, който предвижда да се принудят все повече хора да се качат на влак и така да се спаси от фалит БДЖ, на практика означава от пазара да се елиминират работещи фирми. И то очевидно добре работещи, щом хората предпочитат да използват техните услуги, а не на БДЖ, въпреки че автобусните билети традиционно са по-скъпи. Логично възниква въпросът

има ли право държавата да унищожава печеливш бизнес,

който сигурно носи и немалко приходи в бюджета, за да спасява с непазарни механизми губеща компания, която непрекъснато тежи на хазната. За последните 10 години под формата на субсидии БДЖ глътна 1 млрд. лв. от парите на данъкоплатците. Точно заради сигурната държавна "помощ" компанията упорито не се преструктурира, има над 580 млн. лв. кредити и се готви да тегли нови, въпреки че изобщо не е ясно как ще бъдат обслужвани.

Вместо да вземе мерки БДЖ да стане модерна и конкурентоспособна компания, като съкрати излишните линии и персонал, оптимизира разходите си, продаде излишните имоти и подобри обслужването си, министърът предпочита да регулира пазара.

"Аз съм виждал с очите си разписание по абсолютно идентични линии, които се разминават с една минута, т.е. издадено е разписание на един превозвач по една линия, 6 месеца след това се издава на друг превозвач по аналогично направление с 1 минута по-рано. Сами виждате как държавата създава условията за нелоялната конкуренция, не да се бори срещу нея, а я създава", аргументира се Цветков.

Кой знае защо на министъра и през ум не му минава, че пътниците могат сами "да регулират" пазара, защото, когато има избор и конкуренция, оцеляват само най-добрите. Едва ли ще се случи същото, ако се реализира идеята на министерството - там не се разчита на естествения избор на клиента, а на принудата.

Примерно ще се реши, че автобус на всеки кръгъл час между София и Варна е прекалено голям лукс - затова разписанието се разрежда, пускат се влакове с 15, а не с 10 вагона, които очевидно пътниците ще бъдат принудени да използват. Дали това ще извади БДЖ от финансовия колапс? Не. Защото компанията

няма да има никакъв стимул да се бори за място на пазара

- тя ще знае, че каквато и услуга да предлага, както и да се управлява, нейното оцеляване ще е гарантирано. Правителството ще се погрижи за това.

От друга страна, ако наистина има свръхпредлагане и хаос на пазара на автобусни превози, за това вината е изцяло на чиновниците - общински или държавни, които са го допуснали. Те ще бъдат ли наказани? И защо не се въведе ред, като се повишат изискванията към фирмите, превозващи пътници например? Като се засили контролът? Ами защото това изисква усилия от администрацията, която очевидно не е много склонна да работи по-качествено.

Напоследък стана закономерност управляващите да разрешават по този порочен начин най-различни проблеми - като не могат да се оправят с даден казус в подопечните им ведомства или фирми, те го пренасят в цялата държава. И объркват нещата дори там, където те са си вървяли добре преди тяхната намеса.

Справка - заради невзетите отпуски на чиновниците, подлежащи на съкращение, правителството тръгна "да оправя" старите отпуски на всички работещи в България по начин, който със сигурност ще доведе до солени санкции.

Или както откровено се изказа икономическият министър Трайчо Трайков по повод рязането на големите заплати в бордовете на държавните дружества до нивото на премиерската заплата: "Когато всички страдат, всички трябва да страдат".