Тежка борба за постовете в новата външна служба на ЕС

Коментар на "Ханделсблат" Върховният представител на външната политика на ЕС Катрин Аштън се изправя пред голям изпит: През септември британката трябва да представи част от учредителния екип на Европейската служба за външна дейност. Става дума за общо 141 поста - всички силно оспорвани. Защо обаче тя не може да угоди на всички, пита изданието.

"Страните-членки оказваха силен натиск", се твърди от обкръжението на Аштън. Все още дипломатът пази в тайна своя екип, но изтече малко информация. Така, според нея, генералният секретар на външната служба ще е французин, а негови заместници ще са от Германия и Полша.

Аштън се е ангажирала да вземе предвид кандидати от всички държави от ЕС. Тя обеща също да постави повече жени в традиционно доминираната от мъже външна политика.

И въпреки това се очертава, че Аштън не може да угоди на всички. Жените остават значително малцинство в дипломатическия корпус на ЕС. Вина за това носят преди всичко страните-членки, тъй като те изпратиха ясно преобладаващо мъже като кандидати в надпреварата. Франция била особено очебиен пример в това отношение, твърдят от Брюксел.

И географското равновесие в новата служба няма да се удаде на Аштън. Страните от Централна и Източна Европа с право се опасяват, че в покера за постове накрая те ще са губещи. Полша наистина ще вземе все пак четири водещи поста.

"Но за по-малките централно- и източноевропейски държави шансовете не изглеждат добри", смята Франциска Брантнер, говорителка на партията на Зелените в ЕП.

Западноевропейските страни разбираха досега много добре как да защитават своите лични постове във външната политика на ЕС. В момента от стационираните 115 посланици на ЕС в цял свят 66 идват от държавите-учредителки на ЕС Германия, Франция, Холандия, Белгия и Италия. От присъединилите се през 2004 г. страни от Централна, Източна и Южна Европа ще има само двама посланици.

Очебийно малък е делът на източноевропейци и централноевропейци и в Генерална дирекция "Външни отношения" на ЕК. Хората на Аштън оправдават това с факта, че дипломатите се въртят на ротационен принцип само на всеки четири или пет години. Затова щяло да отнеме време, докато на влезлите през 2004 г. държави в ЕС им дойде ред, смята говорител на Аштън: "Те просто са дошли по-късно от другите".