Ирландската болест е заразна

Предложеният спасителен план за Ирландия не успокои финансовите пазари. Сега вниманието е насочено към това кои ще са новите жертви на заразата и те изглежда са на Иберийския полуостров – пише The Economist. През май, когато беше договорен заемът за Гърция в размер на 110 млрд. евро и беше формиран фондът на ЕС/МВФ от 750 млрд. евро в защита на единната валута, инвеститорите повярваха и пазарите се вдигнаха. Сега ситуацията е различна. Цената на дълга за Ирландия падна до 7.93%, но цената на дълга за Испания скочи до 4.75%, а за Гърция до 11.75%.

Причината за това е, че пазарите искат зрелищни действия. Те искат да чуят за огромни суми, решителна намеса, ангажименти до смърт. Сега пазарите на облигации получиха само преговори и обмисляне. Освен това те прецениха, че Германия може да наложи идеята си рискът от фалит да се споделя между данъкоплатците и инвеститорите. Появиха се притеснения, че Ирландия няма да може да издържи в политически план, дори евентуално да си върне доверието на инвеститорите. А дали Ирландия някога ще успее да си върне дълговете? И не на последно място, кой ли ще е следващият болен член на еврозоната?

Липсата на яснота е особено притеснителна за пазара. Инвеститорите се страхуват, че ако се инжектира публичен капитал в ирландските банки, дългът няма да се плати, а просто ще се рефинансира. Реакцията на рейтинговите агенции не е изненадваща: Standard & Poor’s понижи с два пункта оценката си за ирландския правителствен дълг, а Moody’s обеща голямо понижение. Това развитие се отрази на спреда на ирландските, португалските и испанските ДЦК спрямо германските облигации. За 24 часа спредът стана по-голям, отколкото беше преди началото на разговорите за помощ за Ирландия /вероятно в размер на 85 млрд. евро/.
На 23 ноември Португалия плащаше 4% по-високи лихви, отколкото Германия. Същото нещо се наблюдаваше с Гърция в средата на април. Спомените се върнаха и към 2008 г., когато милиардната помощ за американските и английските банки водеше до съвсем краткотрайно повдигане на пазара. Историята показа, че след оказване на помощ веднъж – както в случая с Bear Stearns и Lehman Brothers– вторият път е много по-трудно да се очаква /благосклонност от германските гласоподаватели/.

Дните на премиера на Ирландия са преброени

В Ирландия все по-проблемна става ситуацията около премиер министъра Брайън Коуен. Той тепърва трябва да прокара бюджета за 2011 г. в парламента. Доверието в него се изпари, не само защото ирландският дълг ескалира докато той беше финансов министър и балонът се пукна като той стана премиер, а и защото Коуен седмици наред настояваше, че нужда от външна финансова помощ Ирландия няма. В крайна сметка „Айриш Таймс“ коментира: дали въстанието на бойците за свободата на Ирландия през 1916 г. не беше напразно?

На 22 ноември Зелената партия, която участваше в коалиция с партията на Коуен, заяви, че оттегля подкрепата си за него и така предизвика предсрочни избори в началото на 2011 г. Зелените се възмутиха, че Коуен не е обяснил ясно естеството на проблема пред хората. Те поне обещаха да участват в приемането на бюджета за 2011 г., но не е ясно дали тази тяхна последна помощ ще се окаже достатъчна бюджетът да мине през парламента. А щом се стигне до избори, почти сигурно е, че управляващата партия Fianna Fail ще ги загуби. Вътре в самата управляваща партия вече започнаха да се борят за стола, който Коуен вероятно скоро ще освободи.

Въпросният бюджет, който ще бъде гласуван в началото на декември, предвижда 6 млрд. евро бюджетни икономии за 2011 г. Данъците ще бъдат вдигнати, ще се орежат заплатите в публичния сектор и пенсиите, минималната работна заплата ще бъде намалена. Това ще е първата крачка за спестяването на 15 млрд. евро за следващите 4 години, с което към 2014 г. бюджетният дефицит ще бъде сведен до 3% от БВП. Единственият светъл лъч за ирландците е това, че вероятно ще им позволят да запазят своят знаково нисък корпоративен данък от 12.5%. Унизителна е надеждата на Коуен да прокара бюджета: тъй като подкрепата за неговата партия е едва 17%, опозиционните партии вероятно ще се въздържат да гласуват /защото те от своя страна ще трябва да вземат същите непопулярни решения/, така има шанс бюджетът да бъде приет. От спечелването на независимостта на Ирландия, Fianna Fail беше доминиращата партия в страната, но сега се е запътила към най-големия си изборен провал.

Акулите подушиха кръв

Пазарите обачене се задоволяват с тази жертва. Сега спекулациите се прехвърлят към Португалия. Бюджетните икономии доведоха до най-голямата стачка от 22 години – но социалистическото правителство на Жозе Сократес няма алтернатива. Португалските банки са по-стабилни от ирландските, но икономическият растеж е много нисък, а бюджетният дефицит твърде висок. Както сега са се настроили пазарите, спасителна помощ за Португалия по подобие на Ирландия вече изглежда неизбежна.

Голямото притеснение обаче сега идва не от Португалия, а от Испания. Испанската икономика е много по-голяма от тази на Гърция, Ирландия и Португалия, взети заедно. По същия начин, Испания ще има нужда от финансиране догодина, което надвишава нуждите на изредените три страни /почти 200 млрд. евро/. Испания повтаря като мантра „Ние не сме Гърция“, отскоро започна да казва „Ние не сме Ирландия“, много скоро пък ще заобяснява: „Ние не сме Португалия“.

И в трите случая испанците имат право, но не винаги това е в тяхна полза. Ако се наложи да се оказва помощ за Испания, тя ще е от съвсем друг мащаб. Наистина, публичният дълг е 53% от БВП, което е с 21% под средното за ЕС. Банките са стабилни, няма я гръцката разточителност в бюджетните разходи. Мерките за икономии са много по-целенасочени отколкото на Португалия. Въпреки всичко това, проблемите на Ирландия и Португалия вкарват в светлината на прожекторите и Испания /също и затова, защото испанските банки имат значителни инвестиции в съседна Португалия/.

Президентът на Испанската централна банка признава: заразата плъзна върху гръцкия дълг, върху португалския дълг, в по-малка степен и до нашия дълг и до този на Италия и дори на Белгия. Доскоро рискът от зараза на Испания наистина беше малък. Стреснати от ситуацията в Гърция, социалистите на премиера Сапатеро се активизираха, намалиха дефицитите в бюджета, дори прокараха малка реформа на трудовия пазар. Мерките проработиха, отворен е политическият път за приемане на следващия бюджет на икономиите. За следващата година дефицитът ще се сведе до само 6% от БВП. Заплатите на държавния сектор бяха намалени с 5%, ДДС беше повишен, Сапатеро обеща да вземе още мерки, ако е нужно.

Дотук добре. Но както Ирландия има уникални проблеми, които я правят различна от Гърция и Португалия, така и Испания е самобитна в рисковете си. Испания е застрашена от пукане на имотния балон – както и Ирландия; същевременно растежът е нисък, както и в Португалия и Гърция. Безработицата е над 20%. Пазарите стават нервни. При това се говори, че докато испанските големи банки наистина изглеждат солидни, то по-малките спестовни банки, cajas, не са. От 45 испански спестовни банки, 40 са въвлечени в преговори по сливания и придобивания, с помощта на 14.4 млрд. евро от Испанския фонд за банково преструктуриране. Правителството и централната банка им дадоха срок до края на годината да приключат с това. Според анализатори, в рамките на следващите две години спестовните банки трябва да рефинансират около 100 млрд. дълг.

Покрай това трябва да се цитира и числото 323 млрд. евро, което се равнява на кредита, отпуснат от испанските банки на строителните предприемачи. А като цяло, икономистите критикуват липсата за смелост на по-сериозни структурни реформи на правителството на Сапатеро.

Касиерът става сърдит

The Economist обаче отчита един друг, по-фин момент: Гърция, Ирландия, Португалия, Испания вече трябва да отговарят не само на изискванията на капиталовия пазар, но и на настроенията в Германия. Берлин се превръща в нещо като кредитор за цяла Европа, която роля не може да му харесва особено. Вестник „Билд“ наскоро написа: „Първо гърците, после ирландците, сега ... Къде ще му излезе края, ако трябва да плащаме за всички в Европа?“

Ангела Меркел е наясно, че гласоподавателите са враждебни към планове за европейско финансово спасяване. Също така тя добре знае, че германският конституционен съд одобри само тези текстове от Маастрихтския договор от 1992 г., които не включват задължение за оказване на финансова подкрепа. Германия сега иска две неща: постоянен статус за фонда за гарантиране на стабилност на еврозоната и клаузи за преструктуриране на дълга в случай на фалит при издаването на нови ДЦК.

The Economist извежда като заключение следното: ако един политик не може да говори по важни въпроси, без да вдига аларма, той изобщо не трябва да говори за тях. Ангела Меркел и финансовият й министър Волфганг Шойбле, а по-рано президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой посочиха, че еврозоната се намира в извънредно сериозна ситуация. Това може и да е така, но да се повтарят проблемите, без да се дават пътища за разрешаването им, определено няма да успокои пазарите.