Защо Германия не иска да спасява Европа

За разлика от повечето си колеги, президентът на уважавания германски икономически институт Ifo Ханс – Вернер Зин не обича да се меси в злободневната политика. Рядкост са и интервютата, които дава. Затова заслужава си да обърнем внимание на разговора с него, публикуван днес от Handelsblatt. Още повече, че икономистът говори прямо за неща, които най-често се премълчават – защо Германия не иска да спасява Европа.

Според Зин, 2010 не трябва да остане в историята като годината, в която трансферът на ресурси от Германия към другите европейски държави се институционализира. Ако дългът, натрупан от държавите в югозападна Европа се национализира на ниво Европейски съюз, то децата на Германия ще трябва да плащат за необмислената консумация на въпросните страни длъжници. Астрономичен е техният дълг, предупреждава професорът.

Журналистът на Handelsblatt го провокира: но не е ли това смисълът на държавата: по-силният да пази по-слабите? Зин отвръща – не е напълно ясно кои са силните, а кои слабите в този случай. Осигуряването на постоянна финансова помощ за задлъжнелите държави ще циментира минусите във външната им търговия.

Алтернатива на трансферите Германия – ЕС има, твърди Зин. Тя е в оздравяването и пречистването на тези икономики, които през последните години са се простирали отвъд чергата си. "Говоря за реално обезценяване" - посочва Зин. Без едно по-продължително икономическо въздържание /Зин използва термина "Flaute" – продължителен период на ниско търсене/, ексцесиите във вноса няма да се смалят. Дори САЩ няма да избяга от тази болезнена истина.

Зин се обосновава защо гледа толкова строго на проблемите на еврозоната: от въвеждането на евро през 2002 г. досега, две трети от спестяванията в Германия са напуснали страната, което е близо един трилион евро. С малкото пари, които са останали, ФРГ заема дъното по инвестиции сред страните от ОИСР. По показател БВП на глава, Германия се смъква от трето място в Европа през 1995 г. на десето място сега. Вече далеч не сме сред най-силните страни на Европа, твърди Зин.

Германия продължава да се нарича икономическият мотор на Европа – но тук става дума за растеж, а не за "мускулна маса". Заради кризата германските банки отново са започнали да търсят приложение на парите в Германия, което е добре за инвестициите. Прибавя се и износът за Азия. Двата фактора отново върнаха Германия на върха, след 15 години затягане на коланите. Но върхът вече не е това, което е бил преди 15 години. Впрочем, отбелязва икономистът, в Ирландия БВП на глава е с 15% по-висок, отколкото в Германия.

Ханс – Вернер Зин предупреждава германските политици да не правят в Европа днес същите грешки, които допуснаха при обединението на източна и западна Германия. Професорът описва с ярки краски как една от най-развитите социални държави в света /ФРГ/ е трябвало да удържа от заплатите на работниците си разчистването на "купчините бивши комунистически боклуци". Девизът на политиците тогава е бил, че провинциите от ГДР все някога ще догонят ФРГ. Но се е случило точно противното на очакванията – и днес, след 20 години, източните провинции гълтат 60 млрд. евро публични средства годишно.

Зин съветва канцлера Ангела Меркел да защити интересите на Германия и да бъде готова, при нужда, да предизвика провал на някоя среща на върха в ЕС. Изолацията наистина не е добра за Германия. Но тук става дума за икономически закони. Ако експортът на капитал продължи неограничено време, предизвиквайки по този начин външно икономически неравновесия, то Европа така или иначе някога ще се раздели.

Трябва да се запази водещият принцип, че кредиторът си носи риска. Ако сега се подадем на обществения натиск, това означава да получим много аплодисменти в началото – а след това да бъдем обругани, защото експортът на капитали ще продължи във времето излишъка по текущата сметка на Германия. И без друго не можем да оправим останалата част от Европа – заключава професорът.

Някои политици коментират, че Германия има голям търговски излишък и сега трябва да помогне на търговските си партньори, връщайки им част от спечеленото. За Зин това е "трагично грешна интерпретация от страна на политическата класа". Търговският излишък представлява експорт на капитал, а експортът на капитал е като пускане на кръв. От него произтича стагнация на местната икономика, което води до спад на вноса. Германия става все по-евтина спрямо останалите страни, което окрилява износа.

Все пак Ханс – Вернер Зин очаква, че пред Германия стои едно успешно десетилетие – ако отново инвестира спестяванията си вътре в страната. Така строителният сектор и машиностроенето ще изживеят бум. Но за да бъде това факт, спасителните пакети за страните от еврозоната трябва да бъдат рестриктивни. Ако Германия се откаже от преимуществата си, спестеният капитал отново ще изтече от страната, периферията ще празнува, в в Германия ще се върне стагнацията.