Обичам те по руски

Димитър Събев

Търговският дефицит на България през 2010 г. е 7 милиарда лева. Това е положението. Независимо дали това се харесва на правителството или не, в страната продължават да навлизат много повече стоки, отколкото изнасяме. Историята за икономическо възраждане, дължащо се на ръст на износа, която ни бе разказвана през последната година, очевидно издиша. 7 милиарда, както и да ги погледнеш, се равняват на 10% от брутния ни вътрешен продукт. Несъществен е и аргументът, че чуждестранните инвестиции компенсират този дефицит в платежния баланс: за 2010 г. те са едва 850 млн. евро, или 1.66 млрд. лева.

Но важното в случая не е толкова фрапантното различие между фактите и правителствената пропаганда. В крайна сметка износът е такъв, какъвто е. Още повече, има много индикации, че правителството сериозно работи за увеличаване на износа – и по-важното, за интелигентен износ. Накрая, 33% прираст на годишна база на износа са постижение, което заслужава адмирации.

Проблемът е другаде. Проблемът е в Москва. Ако разгледаме по-внимателно статистиката лесно ще видим, че 5.183 млрд. лева, или 74% от дефицита ни, се дължи на търговски отношения с Русия. Ясно е, че числото е много голямо. Но за да му дадем още малко плътност, нека отчетем следното. Дефицитът в търговията ни с Русия се равнява на 7.5% от брутния вътрешен продукт. В САЩ дефицитът в търговията с Китай през 2010 г. е 252 млрд. долара, или 1.8% от БВП. Но Щатите смятат за наложително с всички – икономически, медийни, политически – средства да натискат за баланс. Докато ние тотално мълчим, вероятно защото сме много богати.

Ето и другата гледна точка: търговският излишък на Русия за 2010 г. по предварителни данни е 150 млрд. долара, или 215 млрд. лева по курс на деня. Следователно над 2.4% от търговския излишък на Русия идва от търговията с България. Това е изключително много, предвид размерите на страната ни. Един от всеки 40 долара, които е спечелила Русия от износ, е български!

Разбира се, външно – икономическите отношения трябва да се насърчават. Нещо повече, ние имаме нужда от суровините, които Русия ни продава. Но предвид факта, че износът ни за Русия е 867 млн. лева, а вносът е за 6050 млн лв, или точно 7 пъти по-голям, не можем даже на шега да твърдим, че външноикономическите отношения с Русия протичат нормално.

Не на шега, България се превръща в експортен център на Балканите. С всички свои съседи имаме положително търговско салдо. През 2010 г. постигнахме търговски излишък от почти 1 млрд. евро от търговия с Турция, Сърбия, Македония, Гърция и Румъния. Само за Сърбия износът надвишава вноса с 680 млн. лв, а за Турция с над 560 млн. лв. Забележете, изнасяме повече в Турция – уважаван глобален експортьор.

Чуват се мнения, че тъкмо на Русия ние нямаме какво да продадем: българското вино не било достоен конкурент на руския петрол. Но нещата определено не стоят по този начин. След като нашата фармацевтика превзема пазарите на Беларус и Прибалтика, след като има експортно оживление в машиностроенето и разбира се при износа на хранителна продукция и тютюни, то и руският потребител може да получи повече български стоки.

Още повече, на този етап даже не става дума за изравняване с Русия – а поне за някакво по-достойно съотношение. Например, ангажимент за тройно увеличаване на износа, така че дефицитът с Русия да се свие двойно. Тепърва ще установяваме, дали търговските ни представители, взимащи тлъсти заплати от държавната софра, са мързеливи – или руската митническа блокада е непробиваема. Дали пък руските търговски интереси все още не се защитават някъде на най-високо ниво в държавата? Фактите за дефицита говорят. Българските граждани имат право да получат коментар за тях.

И нещо друго – този огромен дефицит се получава в година, в която руските политици, поне на думи, страстно ухажват България. Съдбата на Южен поток, на АЕЦ Белене, на Бургас - Александруполис днес е в български ръце. Ръцете ни ли извива Русия, или това е нейният начин да ни каже: Обичам те?