Как протестите в арабския свят влияят на комунистическите режими?

Събитията от арабския свят са център на световното внимание вече повече от месец. Дали „заразата“ може да засегне и автократичното управление на Ким Чен-ир в Северна Корея и еднопартийния режим на китайската комунистическа партия?

Наскоро АФП цитира южнокорейски вестник, съобщавайки за протести в три града в Северна Корея. Размириците се състояли в Джонджу, Йончон и Сончон на 14 февруари т.г., като демонстрантите скандирали срещу недостига на храна и ограниченията на електрозахранването. Според южнокорейския вестник „Чосон илбо“, протестиращите издигнали лозунги: „Не можем да живеем! Дайте ни светлина! Дайте ни ориз!“.

Последните протести в КНДР, отбелязва агенция АП, са били в края на 2009 г. в резултат на ревалвацията на националната валута.

АФП напомня, че КНДР строго контролира информацията и интернет, както и всички обединения, които биха могли да поемат ролята на опозиция (като профсъюзи, религиозни и други обществени групи).

А каква е реакцията на Китай?

Китайските медии отразяват сблъсъците в Близкия Изток, но това не означава, че властите  не са притеснени от влиянието на протестите върху китайското общество.

В края на миналия месец Китай блокира думата „Египет“ в интернет-търсачки, съобщи агенция КРОСС.

Съществуването на т.нар. „Велика интернет стена“ не е тайна за никого, така в случая китайските власти само „обогатяват“ речника си със забранени думи.

Англоезичният китайски вестник "Глобал таймс" коментира, че подобни размирици в Китай са невъзможни. Медията дори признава за неуспешен опит на китайски активисти да организират протести в десет големи града в Китай.

Друг от „говорителите“ на комунистическата партия, „Пийпълс дейли“, признава за съществуването на потенциална опасност за социални проблеми, предизвикани от корупцията, инфлацията и отнемането на земя.

Не бяха ли подобни проблемите в Близкия Изток?

През изминалата година китайският режим бе изправен пред масови протести от голям мащаб. Неправомерното отнемане на земя е станало  една от причините за непрекъснати размирици, провеждани от оставени на улицата хора. Тези събития, обаче, естествено биват прикривани от режима.

Епохални Времена (Epoch Times) съобщава за скорошна акция на Централният отдел по пропаганда, която цели цензурирането на всяка медия в Китай. За целта във всяка медия ще бъдат назначавани служители, които да отговарят за цензурата.

Това, което все още поддържа „стабилност“ в двете страни, са цензурата, налаганата пропаганда и стегнатият контрол върху интернет.  Но колко дълго може да продължи това?

Според статия на „Пийпълс дейли“ „Мнозина вярват, че Китай ще излезе от периода на социална трансформация по стабилен и мирен път.“

Но остава въпросът дали това е възможно, когато единственият стремеж на управляващите ККП е запазването на властта и облагодетелстването от нея?