| Паша Павлова, Епохални Времена |
02.04.2011 |
Поглед за България отвън
Как бивш зам.-посланик в България описва страната ни? Като най-тъжното място в света. Но освен това ни кара да се замислим и дали България е единственото такова място…
Анализ на бившия зам.-посланик на Германия в България Клаус Шрамайер е публикуван в списание "Europäische Rundschau", предаде Дойче Веле. Според Шрамайер, комунистическото минало в България не е преосмислено, а всички престъпления и несправедливости на режима само се премълчават.
Дипломатът обобщава, че "На всички е известно, че промените в България са само фиктивни." С оставането на бившите сътрудници на Държавна сигурност във властта и държавните структури, те взаимно си пазят гърба. Те се изживяват като бизнесмени, обвързани са с престъпни групировки, а през свободното си време са политици, депутати, съдии и други отговорни позиции, пише още в анализа. Основната им цел – забогатяване на гърба на обикновения човек. Ето как престъпността се сраства с политиката, което е една от причините за 20-годишния застой на прехода, а България е най-бедната страна в ЕС.
Самият президент Първанов, разобличен като агент Гоце, нито е подал оставка, нито предприема действия за освобождаването на компрометираните дипломати, коментира Шрамайер. Спорно е и доколко премиерът Борисов е независим политик, имайки предвид миналото му като офицер от МВР и телохранител, близък до престъпни групировки.
Шрамайер задава въпрос, над който е добре да се замислим: дали българската мафия не е свързана с Русия и дали организацията, наследила КГБ, не дърпа от разстояние конците в България.
Дипломатът изказва и упреците си към Европейската комисия, която не е подкрепила инициативата на България и други бивши комунистически страни за подвеждане под наказателна отговорност престъпленията от времето на комунистическата диктатура.
Така българите продължават да бъдат объркани за комунистическото минало, никой не желае да поеме отговорност, липсват адекватни закони за отваряне на досиетата и съответно подведени под наказателна отговорност и осъдени.
Но въпросите, които Шрамайер поставя накрая в анализа си, може и да предполагат, че България не е най-тъжната страна в света, а една от многото такива. „Защо никоя друга държава от бившия соцлагер не се интересува дали дипломатите й са били агенти на тайните служби? И защо всъщност само българите трябва да се срамуват?“, завършва дипломатът. |