Велика Ера - Епохални Времена
Епохални Времена - Новини и горещи теми от България и света
Начало Всички новини

Специални теми:  Китай Фалун Гонг преследване Наследство от светлото минало

Още:
Събития Анализи Живот Открития Становища Бизнес Видео

Осъждане на комунизма

Комунистически режим в България 1944-1989 г. - официални данни:

Britannica
, след-военна чистка, 1945г.:
Официално:
2 730 осъдени на смърт
Неофициално:
30 000
убити политически опоненти

Orange County Register (1990): 1944-1963 г., 200 000 преминават през трудови лагери, 20 000 умират.

George Hodos,
Show Trials (1987):
100 000 убити през първите 4 години на комунизъм.

Rummel: 1944-1987г.,
222 000 демоцид

Наследство от "светлото" минало

Ленин:“Хората са страхливи животни, които се нуждаят от господари без скрупули!”
1944 г. и червените разстрели
"Кучища влачеха месо по нивите"
Фалитите на комунизма
Лагерите на смъртта
Наши и врагове
Комунистическият терор в България
Комунизмът държи рекорд по мащаб и форми на демоцидни престъпления
Горчива истина
Георги Димитров - дясната ръка или лявата подметка на Сталин?
Червеният терор 1944-1949 г.
Осъждането на комунизма - примерът с България
Хитлер срещу Сталин: социалисти срещу социалисти
Отровните корени на комунизма

повече в 'Наследство от "светлото" минало'...

и на сайта на Декомунизация

Събиране на органи в китайски концлагери

Отнемането на органи потвърдено от бивш затворник в център за задържане
Нов доклад върху обвиненията в отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай
Арестът на японски търговец на органи в Китай
Идентифициран бе китайски хирург, отнемащ органи за търговия
Дейвид Килгор: Това е нова форма на зло по света

повече...

или на уебсайта: An Independent Investigation into Allegations of organ Harvesting of Falun gong practitioners in china

 

начало Въведение Коментар: 1 2 3 4 5 6 7 8 9

Осъдете комунизма...

Девет Коментара за Комунистическата Партия

Коментар първи: Какво представлява Комунистическата партия?

The Epoch Times, 9 декември 2004 година - Това е първият от Деветте Коментара за ККП /Nine Commentaries on the Communist Party/

 

Сянката на Мао: Майка и син влизат през входа на Пекинския военен музей, където ги посреща огромна статуя на някогашния китайски диктатор Мао Цзедун
Сянката на Мао: Майка и син влизат през входа на Пекинския военен музей, където ги посреща огромна статуя на някогашния китайски диктатор Мао Цзедун (Stephen Shaver/AFP/Getty Images)

Въведение

В продължение на над 5 хиляди години, китайците са създавали великолепна цивилизация на земя, подхранвана от Жълтата река и реката Яндзъ. През този дълъг период от време династиите са идвали и отминавали и китайската култура се е издигала и западала. На историческата сцена на Китай са се разигравали величествени и трогателни истории.

Годината, считана от историците за началото на китайската съвременна епоха - 1894-та, отбелязва началото на прехода на Китай от традиция към модернизация. Китайската цивилизация претърпява четири главни епизода на предизвикателства и отговори на предизвикателствата. Първите три епизода включват нашествието на Английско-френските съюзнически войски в Пекин в началото на 60-те години на ХІХ век, Китайско-японската война през 1894 г. (наричана още „Войната Джиауу”) и Руско-японската война в североизточен Китай през 1906 г. На тези три епизода на предизвикателства Китай отговаря с движението по озападняване, белязано с внасянето на модерни стоки и оръжия, институционални реформи - посредством Реформата на стоте дни от 1898 г. [1] и опита в края на късната династия Чин (1644 – 1911 г.) да се установи конституционна власт, а по-късно и революцията Синхай [2] от 1911 г.

Макар Китай да излиза победоносно от Първата световна война, той не е вписан сред Великите сили по това време. По онова време много китайци вярват, че първите три епизода в отговор на предизвикателствата са се провалили. Движението „4-ти май” [3] ще доведе до четвърти опит за отговор на предишните предизвикателства и ще достигне своята кулминация в пълното озападняване на китайската култура посредством комунистическото движение и екстремната му революция.

Тази статия засяга резултата от последния епизод, който е комунистическото движение и Комунистическата партия. Ако разгледаме по-отблизо резултата от това, което китайският народ е избрал, или му е било наложено, след повече от 160 години близо 100 милиона души са загинали от неестествена смърт и е унищожена почти цялата китайска традиционна култура и цивилизация.

******************

І. Уповаване на насилие и терор за завземането и поддържането на властта

“Комунистите презират да крият възгледите и стремежите си. Те открито заявяват, че целите им могат да бъдат постигнати единствено с насилствено отхвърляне на всички съществуващи социални условия” [4]. Този цитат е взет от заключителния параграф на „Комунистически манифест”, основен документ на Комунистическата партия. Насилието е единственото и главно средство, посредством което Комунистическата партия е спечелила властта. Тази характерна черта се е предала на всички по-нататъшни форми на партията, възникнали след зараждането й.

Всъщност, първата в света комунистическа партия е създадена много години след смъртта на Карл Маркс. В годината след Октомврийската революция от 1917 г. се ражда “Всерусийската комунистическа партия (Болшевики)”, (по-късно известна като “Комунистическа партия на Съветския съюз – КПСС). Партията се разраства чрез използване на насилие срещу “класовите врагове” и се поддържа посредством насилието срещу партийни членове и обикновени хора. По времето на Сталинските чистки през 30-те години на ХХ век, съветската комунистическа партия избива над 20 милиона от така наречените шпиони и предатели и онези, считани за хора с различно мнение.

Китайската комунистическа партия (ККП) започва първо като филиал на съветската комунистическа партия в Третия комунистически интернационал. Затова тя естествено унаследява готовността да убива. По време на първата Комунистическо-куоминтангска гражданска война в Китай между 1927 и 1936 г. населението на провинцията Дзянсъ спада от над 20 милиона до около 10 милиона. Щетите, нанесени от употребата на насилие на ККП, могат да се видят и само от тези цифри.

Използването на насилие може да е неизбежно, когато се прави опит да се спечели политическа власт, но никога не е съществувал режим, толкова жаден да убива както ККП, особено по време на иначе мирните периоди. От 1949 г. насам броят на жертвите от насилието на ККП надвишава цялостния брой на жертвите от войните, водени между 1921 и 1949 г.

Показателен пример за използването на насилие от Комунистическата партия е подкрепата й на камбоджанските Червени Кхмери (Кхмер Руж). По времето на Червените кхмери една четвърт от населението на Камбоджа, голяма част от което - от китайски произход, е убито. Китай все още не позволява международната общност да изправи Червените кхмери на съд, за да може да прикрие ролята на ККП в геноцида.

ККП поддържа тесни връзки с някои от най-бруталните революционно настроени въоръжени сили и тиранични режими. Освен Кхмер Руж, те включват комунистическите партии в Индонезия, Филипините, Малайзия, Виетнам, Бирма, Лаос и Непал – всички те основани с подкрепата на ККП. Много от лидерите на тези комунистически партии са китайци; някои от тях и до ден днешен все още се укриват в Китай.

Други комунистически партии, базиращи се на идеологията на Мао, включват южноамериканската "Светъл път" и японската "Червена армия", чиито зверства са осъдени от световната общественост.

Една от теориите, използвана от комунистите, е социалния дарвинизъм. Комунистическата партия прилага Дарвиновата теория за междувидова борба в човешките взаимоотношения и човешката история, отстоявайки, че класовата борба е единствената движеща сила за социално развитие. Така борбата става основна “вяра” на Комунистическата партия, инструмент за завладяване и поддържане на политически контрол. Известните думи на Мао ясно издават тази логика за оцеляване на най-силните: “С 800 милиона души, как ще се работи без борба?”

Друго маоистко твърдение, не по-малко известно: че Културната революция трябва да се провежда “всеки седем или осем години” [5]. ККП е използвала многократно сила като важно средство да поддържа своето управление в Китай. Целта на използването на сила е да се наложи терор. Всяка борба и движение е служило за упражняване на терор, така че в сърцата си китайците треперят; постепенно те са поробени и поставени под контрола на ККП.

Днес тероризмът е станал главен враг на цивилизования и свободен свят. Благодарение на държавния апарат, упражняването на насилствен терор от ККП е по-широкомащабно, много по-продължително и последствията му са по-опустошителни. Днес в ХХІ век, ние не трябва да забравяме тази наследствена черта на Комунистическата партия, тъй като тя определено ще изиграе решаваща роля в съдбата й в бъдеще.

******************

ІІ. Използване на лъжи с цел оправдаване на насилието

Нивото на цивилизация може да се измери със степента, до която се използва насилие от един режим. Прибягвайки до употребата на насилие, комунистическите режими ясно демонстрират огромна стъпка назад в човешката цивилизация. За нещастие, на Комунистическата партия се гледа като на прогресивна от тези, които вярват, че насилието е необходимо средство за социален напредък.

Това приемане на насилието трябва да се разглежда през призмата на втората наследствена черта на Комунистическата партия: употребата на измама и лъжи.

“От ранна възраст сме считали САЩ за привлекателна страна. Вярваме, че това отчасти се дължи на факта, че САЩ никога не е окупирал Китай, нито пък е насочвал някаква атака срещу Китай. По начало китайците имат добро впечатление за САЩ, базирано на демократичния и либерален характер на неговия народ”.

Тази извадка е от уводна статия, публикувана на 4 юли 1947 г. в официалния всекидневник на ККП “Шинхуа”. Само три години по-късно ККП изпраща войници да се бият срещу американските войски в Северна Корея, обрисувайки американците като най-злите империалисти в света. Всеки китаец, живеещ в Китай би се изненадал да прочете тази уводна статия, писана преди повече от 50 години. ККП е забранила всички публикации, цитиращи подобни пасажи и е публикувала пренаписани версии.

От идването си на власт ККП си служи с подобни лъжи във всяко свое движение, включително в елиминирането на контрареволюционери (1950-1953 г.), “сътрудничеството” на обществените и частните предприятия (1954-1957 г.), антидясното движение (1957 г.), Културната революция (1966-1976 г.), избиването на площад "Тянанмън" (1989 г.) и напоследък - репресиите срещу Фалун Гонг от 1999 г. насам. Най-позорният случай е преследването на интелектуалците през 1957 г. ККП призовава интелектуалците да споделят своето мнение, а след това започва да ги преследва като “реакционери”, използвайки техните собствени речи като доказателства за “престъпленията им”. Когато някои критикуват преследването като конспирация или “задкулисен заговор”, Мао публично заявява: “Това не е задкулисен заговор, а военна хитрост”.

Измамата и лъжите са играли много важна роля в завладяването и поддържането на контрола от ККП. Китай се радва на най-дългата и най-пълната история в света и китайските интелектуалци притежават най-непоклатима вяра в историята от древни времена.  Китайският народ използва историята за оценка на текущата реалност и дори за постигането на лично духовно подобрение. За да направи така, че историята да е в услуга на настоящия режим, ККП е свикнала да променя и крие историческите истини. В своите публикации пропагандната машина на ККП е пренаписала историята за големи периоди от време още от периода Пролет-Есен (770-476 г. пр.н.е) и Воюващите Царства (475-221 г. пр.н.е), та чак до Културната революция. Такива исторически поправки са продължили в продължение на повече от 50 г. след 1949 г. и всички усилия да се възстановят историческите истини са били грубо възпрепятствани и елиминирани от ККП.

Когато насилието стане недостатъчно, за да се поддържа контрол, ККП прибягва до измама и лъжи, които й служат, за да оправдае и да маскира господството, поддържано чрез насилие.

Трябва да признаем, че измамата и лъжите не са изобретение на Комунистическата партия, а са древно мошеничество, с което партията си служи безсрамно. ККП е обещала земя на селяните, фабрики на работниците, свобода и демокрация на интелектуалците  и мир за всички. Нито едно от тези обещания не е осъществено. Едно поколение от китайци умря излъгано, а друго продължава да бъде мамено. Това е най-голямата скръб на китайците и най-злочестият аспект за китайската нация.

******************

ІІІ. Постоянно променящи се принципи

През 2004 г. по време на кандидат-президентските дебати в САЩ, предавани по телевизията, един от кандидатите заявява, че човек променя тактиката си, когато е необходимо, но че човек никога не бива да променя своите „убеждения” или „основни ценности”, иначе „няма да е надежден”. [6] Това изявление наистина изяснява един основен принцип.

Комунистическата партия е чудесна илюстрация на горния коментар. Например от създаването си преди 80 години ККП е провела 16 заседания на националните представители и 16 пъти е модифицирала партийния устав. За над пет десетилетия на контрол ККП е направила пет главни модификации на конституцията на страната.

Идеалът на Комунистическата партия е социално равенство, водещо до комунистическо общество. Днес обаче контролираният от комунизма Китай се е превърнал в нация с най-сериозното икономическо неравенство в света. Много членове на ККП са натрупали несметни богатства, докато в страната 800 милиона китайци живеят, потънали в бедност.

Водещите теории на ККП са се развили от марксизъм и ленинизъм до маоизъм и сега включват мислите на Дън и мислите на Дзян за “Трите представи”. Марксизмът и ленинизмът, както и маоизмът са изцяло несъвместими с идеологиите на Дън и Дзян – те са противоположни. Смесицата от комунистически теории, използвани от ККП, е действително рядкост в човешката история.

Принципите за развитие на Комунистическата партия до голяма степен си противоречат един на друг. От идеята за глобална интеграция, надхвърляща националната държава, до днешния краен национализъм; от елиминиране на всякаква частна собственост и всички експлоатиращи класи до днешната идея за насърчаване на капиталистите да се присъединят към партията; вчерашните принципи са обърнати наопаки в днешната политика, а утре се очакват и още промени. Независимо колко често ККП променя принципите си, целта остава ясна: печелене и поддържане на властта, както и на абсолютен контрол над обществото.

В историята на ККП е имало повече от десет движения, които са били борба “на живот и смърт”. На практика всички тези борби са съвпадали със смяната на властта, произтичаща от промени на основните партийни принципи.

Всяка промяна в принципите е идвала от неизбежната криза, която се изправяла пред ККП, заплашваща законността и оцеляването й. Било то сътрудничество с партията Куоминтанг, проамериканската външна политика, икономическите реформи и пазарното разрастване или насърчаване на национализма – всяко от тези решения е взимано в момент на криза и е имало за цел единствено печелене или укрепване на властта. Всеки цикъл на преследване на някаква група, следвано от отмяна на това преследване, е бил свързан с промени в основните принципи на ККП.

Западна поговорка гласи, че истините са постоянни, лъжите променливи. В тази поговорка има мъдрост.

******************

ІV. Как партийната природа заменя и елиминира човешката същност

ККП е ленинистки авторитарен режим. От зараждането на партията се установяват три основни линии - политическа, интелектуална и организационна. Интелектуалната линия се отнася до философските основи на Комунистическата партия. Политическата линия се отнася до поставяне на цели. Организационната линия указва как да се постигнат целите в рамките на стриктна организация.

Първото и най-важно изискване от всички членове на ККП и тези, които са управлявани от ККП, е да се подчиняват на заповедите безусловно. Това е съдържанието на организационната линия.

В Китай повечето хора знаят за двойнствените личности на членовете на ККП. В частна обстановка членовете на ККП са обикновени човешки същества, които изпитват чувства на щастие, яд, тъга и радост. Те притежават обикновените за хората достойнства и недостатъци. Те са родители, съпрузи, съпруги или приятели. Но над човешката природа и чувствата е партийната природа, която според изискванията на Комунистическата партия се извисява над човечеството. Така човечността става относителна и променлива, докато партийната природа е абсолютна, отвъд всякакво съмнение или предизвикателство.

По време на Културната революция е било често явление бащи и синове да се изтезават един друг, съпрузи и съпруги да се борят един срещу друг, майки и дъщери да правят донесения едни за други, а учители и ученици да се третират като врагове. Партийната природа е мотивирала конфликтите и омразата в тези случаи. По време на ранните периоди на управление на ККП много високопоставени лица от партията са се оказвали безпомощни, когато техните семейни членове са били заклеймявани като класови врагове. Всичко това отново е било предизвикано от партийната природа.

Силата на партийната природа над човека е резултат от продължителното системно обучение на ККП. Това обучение започва от детската градина и от предучилищна възраст. Там са награждавани отговори, които не се придържат към елементарната логика или към човешката страна на детето, но са одобрени от партията. От началното училище до колежа учениците получават политическо обучение, учат се да следват одобрените от партията стандартни отговори, в противен случай не им се разрешава да преминат в по-горен курс или да завършат.

Един член на партията трябва да остане верен на партийната линия, когато се изказва публично, независимо от неговото лично мнение. Организационната структура на ККП е гигантска пирамида, на чийто връх е централната власт, контролираща цялата йерархия. Тази уникална структура е една от най-важните черти на режима на ККП, черта, която спомага за постигането на абсолютно подчинение.

Днес ККП е напълно дегенерирала в политическа единица, бореща се за личните си интереси. Тя вече не гони никоя от възвишените цели на комунизма. Организационната структура на партията обаче остава и изискването за безпрекословно подчинение не се е променило. Тази партия, поставяща себе си над човечеството и човешката природа, отстранява всяка организация или индивид, които смята за вредни или потенциално вредни за собствената й власт, независимо дали са обикновени граждани или високопоставени нейни служители.

******************

V. Злият призрак се противопоставя на природата и човешката същност

Всичко под Небето преминава през цикъла на живота: раждане, зрялост, упадък и смърт.

За разлика от комунистическия режим, обществата, в които няма комунизъм, дори тези, които страдат под сурово тоталитарно управление и диктатура, често позволяват някаква степен на себе-организация и самоопределение. Древното китайско общество всъщност се е управлявало според двоична структура. В провинциалните райони клановете са били център на независима социална организация, докато градските райони са били организирани около гилдия. Върховното правителство не се е простирало на нива, по-ниски от районните.

Нацисткият режим, чиято жестокост се равнява на тази на Комунистическата партия, все пак е позволявал правото на частна собственост. Комунистическият режим изкоренява всяка форма на социална организация или елементи, независими от партията, заменяйки ги със силно централизирани силови структури от горе до долу.

Ако социалните структури, изграждани отдолу нагоре, позволяващи самоопределение на индивида или групата се зародят естествено, тогава комунистическият режим е по същество против естественото.

Комунистическата пария не поддържа универсални стандарти за човешката природа. Понятията за добро и зло, също както и всички закони и правила, са манипулирани произволно. Комунистите не позволяват убийство, освен на тези, които са категоризирани като врагове на партията. Синовното уважение е радушно посрещано, освен към тези родители, които са считани за класови врагове. Доброта, праведност, приличие, мъдрост и вярност са все добри качества, но не са приложими, когато партията не желае или не иска да зачете тези традиционни ценности. Комунистическата партия напълно отхвърля универсалните стандарти за човешка природа и се самоизгражда върху принципи, които се противопоставят на човешката природа.

Не-комунистическите общества обикновено взимат под внимание човешката двойнствена природа на добро и зло; те разчитат на фиксирани социални договори за поддържане на баланс в обществото. В комунистическите общества обаче самото понятие за човешка природа е отречено и не са признати нито добро, нито зло. Елиминирането на понятията за добро и зло според Маркс служи за цялостното отхвърляне на супер-структурата на старото общество.

Комунистическата партия не вярва в Господ, нито пък зачита физическата природа. “Сражавай се с Небето, сражавай се със Земята, бори се срещу човешките същества – живот, изживян така, е изпълнен с радост”. Това бе мотото на ККП по времето на Културната революция. Огромно страдание бе причинено на китайския народ и земята му.

Китайците традиционно вярват в единството на Небето и човешките същества. Лао Дзъ е казал в "Дао Дъ Дзин" („Тао Тъ Чин”): "Хората следват Земята, Земята следва Небето, Небето следва Дао и Дао следва това, което е естествено". [7] Човешките същества и природата съществуват в хармонична връзка в неизмеримия космос.

Комунистическата партия е вид живо същество. Въпреки това тя се противопоставя на природата, Небето, Земята и човечеството. Тя е зъл дух, който е срещу Вселената.

******************

VІ. Някои черти на обладаване от зло

Органите на Комунистическата партия никога не участват в продуктивни или градивни дейности. Веднъж грабнали властта, те се прикрепват към хората, контролират ги и ги манипулират. От страх да не загубят контрол, те разпростират властта си надолу, чак до най-елементарната единица на обществото. Те монополизират ресурсите за производство и извличат богатство от обществото.

В Китай ККП се простира навсякъде и контролира всичко, но никой не е виждал счетоводните книги на партията, а само счетоводни книги на държавата, местните власти и предприятията. От централното правителство до селските комитети в провинциалните райони, общинските служители винаги са нареждани по-ниско от комунистическите кадри, така че общинските управи са длъжни да следват инструкциите на комитетите на Комунистическата партия на същото ниво. Разходите на партията са предоставяни от общинските единици и отчитани в общинските системи.

Организацията на ККП подобно на гигантски зъл, обсебващ дух се прикрепя към всяка отделна единица и клетка на китайското общество, както сянка следва предмет. Тя прониква дълбоко във всеки капиляр и клетка на обществото, изсмуквайки кръвта му и по този начин го контролира и манипулира.

Тази типична структура на обладаване от злото е съществувала в човешката история в миналото, но частично или временно. Тя никога не е оперирала толкова дълго и не е контролирала обществото толкова цялостно както по време на управлението на Комунистическата партия.

Поради тази причина китайските фермери живеят в нищета и робство. Те трябва да издържат общинските служители, както и многото комунистически кадри.

Ето защо китайските работници губят работата си масово. Всепроникващата, обладаваща ККП е извличала фондове от техните фабрики в продължение на много години.

Поради тази причина и китайските интелектуалци намират за толкова трудно получаването на интелектуална свобода. В допълнение на администраторите, навсякъде се мотаят сенки на ККП, които не правят нищо друго, освен да следят хората.

Обладаващият дух трябва да контролира абсолютно съзнанието на обсебения, за да изсмуква енергия за своето оцеляване.

Според модерната политическа наука, властта идва от три главни източника: сила, богатство и знание. Комунистическата партия никога не се е колебала да използва монополен контрол и сила, за да ограбва собствеността на хората. По-важното е, че партията е лишила хората от техните изконни свободи: на словото и печата. Тя е унищожила човешкия дух и воля, за да поддържа абсолютен контрол на властта. От тази гледна точка злото обладаване на ККП контролира обществото толкова здраво, че трудно може да се сравни с който и да е друг режим в света.

******************

VІІ. Самоизследване  и спасение от обсебването на ККП

В първия програмен документ на Комунистическата партия – „Комунистически манифест”, Маркс заявява, че “В 1848 г. призрак броди из Европа - призракът на комунизма”. [8] Повече от век по-късно комунизмът е много повече от бродещ призрак. Той е обсебил конкретно материално тяло. Той се разпространява по света като епидемия, убил е десетки милиони и е отнел собствеността, свободното съзнание и духа на стотици милиони.

Основната догма на Комунистическата партия е да отнеме цялата частна собственост, така че да елиминира „експлоатиращата класа”. Частната собственост е основата на всички социални права и често носи национална култура. Хората, чиято частна собственост е ограбена, губят също така и свободата на разума и духа си. По-нататък те могат да загубят и свободата да придобиват социални и политически права.

Изправена пред криза за оцеляване, ККП бе принудена да реформира китайската икономика през 80-те години на ХХ век. Някои от правата за частната собственост бяха възстановени на хората. Това създаде празнина в масивната машина за прецизен контрол на ККП. Тази празнина се уголеми с борбата на членовете на ККП да натрупат свои лични богатства.

ККП – зъл обсебващ дух, подкрепян от сила, измама и честа смяна на външен облик и вид, сега показва признаци на упадък и се изнервя при всяко малко вълнение. Той се опитва да оцелее посредством натрупването на повече богатство и засилване на контрола, но тези действия само засилват кризата.

Днес Китай изглежда процъфтяващ, но социалните конфликти са стигнали до ниво, което досега не е било наблюдавано. Използвайки политически интриги от миналото, ККП може да опита някакъв вид отстъпление, отменяйки преследването на демократичното движение "Площад Тянанмън" или на Фалун Гонг и избирайки друг враг, като по този начин продължава да упражнява терор.

Изправена пред предизвикателства през последните 100 години, китайската нация отговаря с внасяне на оръжия, реформиране на системата и екстремални, яростни революции. Неизброими животи са загубени, а почти цялата китайската традиционна култура е изоставена. Изглежда, че отговорите на предизвикателствата са се провалили. ККП се възползва от случая, когато китайското съзнание е било подвластно на раздразнение и безпокойство и го окупира, появявайки се на сцената. Оттогава насам тя контролира тази последна оцеляла древна цивилизация в света.

В бъдещите предизвикателства китайците отново ще трябва да избират. Независимо как е направен изборът, всеки китайски поданик трябва да разбере, че каквато и да е продължаваща надежда в ККП само ще влоши вредата, нанесена на китайската нация и ще влее нова енергия в тази зла, обсебваща ККП.

Ние трябва да изоставим всички илюзии, цялостно да изследваме себе си без да се повлияваме от омраза, алчност или желание. Само тогава ще можем да се избавим от кошмарния контрол на обсебващия дух на ККП през последните 50 години. В името на една свободна нация ние можем да възстановим китайската цивилизация на основата на зачитане на човешката природа и състрадание към всички.

******************

Осъдете комунизма...

Бележки:

[1] Реформата на стоте дни е 103-дневна реформа, продължила от 11 юни до 21 септември 1898 г. Гуансу, император от династията Чин (1875 – 1908 г.), разпоредил серия от реформи, целящи цялостни социални и институционални промени. Срещу реформите имало силна опозиция от страна на управляващия консервативен елит. Подкрепяна от ултраконсерваторите и с плахата подкрепа на политическия опортюнист Юан Шикай, императрицата направила преврат на 21-ви септември 1898 г., принуждавайки младия реформистки настроен Гуансу да се оттегли в уединение. Тя поела управлението като регент. Реформата на стоте дни завършила с анулиране на новите декрети и екзекуцията на шестима от главните привърженици на реформата.
[2] Революцията Синхай, на името на китайската година на Синхай (1911 г.) била организирана, за да събори от власт управляващата династия Чин (10 октомври 1911 – 12 февруари 1912 г.), за да бъде основана Република Китай.
[3] Движението „4-и май” е първото масово движение в съвременната китайска история; започнало е на 4 май 1919 г.
[4] От http://eserver.org/marx/1848-communist.manifesto/cm4.txt.
[5] Писмо на Мао Цзедун до съпругата му Дзян Чин (1966 г.)
[6] Информация от http://www.debates.org/pages/trans2004a.html.
[7] „Дао Дъ Дзин”, глава 25.
[8] От http://eserver.org/marx/1848-communist.manifesto/cm1.txt.

Авторско право 2004 - The Epoch Times

Осъдете комунизма...

начало Въведение Коментар: 1 2 3 4 5 6 7 8 9
 

ВНИМАНИЕ! За да получавате известия (Get Notifications) за метериалите, които публикуваме е необходимо да изберете "Получаване на известия" (Get Notifications) от бутона "Харесано" на страницата ни във Фейсбук.