Бай Кръстьо набива канчето на шефа на ФБР

Когато бях в Америка, аз ръководех всички работи, държавата не смееше да направи нищо, без да ме пита и носех големи отговорности. Един ден Джон Кенеди ми се върти из краката и омазан до ушите, яде дуди, а баща му седи, свил се като омърлушен гугущук на върбова клонка и мисли. Викам му – абе защо ти трябва да мислиш, това е моя работа, казвай какво историческо дело трябва да се извърши!...

Родена от жар

Крилата на пламъка сътвориха вятър – могъщ и горещ. Ина усети допира му върху лицето си и си помисли, че тази стихия може да изгори всичко наоколо. Дори и нея.

Изплаши се, когато разбра, че той всъщност иска да я докосне с пръстите си, хищно плъзнали се към нея като огнени камшици.

- Моля те, иди си – каза тя и вдигна белите си ръце пред лицето в безполезна защита...

Безмълвно лято

Стоях вкаменен пред самотната бяла бележка, закрепена на нивото на очите към тънкото стъбло на вечнозеленото дърво – единствената следа от човешка ръка в този донякъде занемарен пекински парк. Докато неуверените ми познания по китайски език превърнаха съобщението й в предизвикателство за разкодиране, бюрократичния й вид, ако не помпозното й присъствие, закрепена на дървото по този начин, сигнализираше за нещо злокобно…

БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНОЦИД - 2009 г. - А

...Именно във връзка с тези факти световноизвестният изследовател в това направление Стефан Куртоа пише, че като се приложат критериите на Нюрнбергския процес се установява, че докато в националсоциалистическа Германия е бил упражняван т. нар. „расов геноцид”, то през цялото време на своето управления комунизмът (комунистическият режим) е извършвал престъпления, които по своята най-дълбока същност са проявна форма на геноцид, и че по-точно това е именно „класов геноцид”...

Бай Кръстьо в Америка

– Бай Кръстьо, ти с какво си губи времето в Америка?
– В Америка бай ти Кръстьо тайно създаваше световната история. Лично аз, с тия две ръце съм отгледал Джон Кенеди.
– Стига, бе! Как пък никой не разбра, че ти си отгледал Джон Кенеди?
– Нали ти казвам, че беше тайна работа,баща му го държеше в нелегалност, за да не стане някой атентат. Като тръгнах да слизам от кораба, гледам – долу стоят едни в шлифери, пушат пури колкото ръката ми и ме чакат. Отивам при тях и питам – какви сте вие, бре? Те се смутиха и ми викат – айде бе, бай Кръстьо, къде ходиш?...