|
Доктора се задушаваше. Сякаш някой беше метнал копринен конец на врата му и опъваше с всичка сила. Всичко около него беше забулено в червена пелена, все едно му бяха плиснали горещо олио в очите, а ударите на сърцето кънтяха в ушите му като огромни пневматични чукове.
Хриптейки ужасно, той се напъна и с последни сили разкъса бялата престилка. Ръката му напипа нитроглицерина в джоба на ризата и когато малката таблетка се озова под езика, той се отпусна тежко на въртящия стол.
Постепенно кризата премина и цял рояк бесни мисли отново забиха жилата си: Ама с какъв акъл се навря между шамарите? Защо му трябваше изобщо да ги слуша? Що не си гледа живота, ами хукна да става депутат? Ама и Фалцета – майка му мръсна – това гаднярче, нали уж каза, че всички документи са унищожени… |